Определение № 3224 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител срещу определение № 2597 от 14.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 542/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, 4 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на определение № 47/10.01.2024 г. в частта за разноските, като бъде намален размера на възнаграждението на особения представител адв. Д. Т.. В жалбата се твърди, че възнаграждението за разглеждане на делото пред въззивната инстанция е определено в прекомерен размер и не е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г., а присъденият размер не отговаря на обективните критерии, тъй като особеният представител е подал само отговор на въззивната жалба, а не са събирани доказателства и не са извършвани други процесуални действия. Сочи се, че съдът следва да се съобрази с постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022г. на СЕС. Във връзка с изложените оплаквания жалбоподателят отправя искане касационният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да намали размера на възнаграждението за особен представител. Насрещната страна Г. И. Г., с писмен отговор, чрез назначения особен представител, оспорва жалбата. Изразява становище, че освен изготвянето на отговор на въззивната жалба, особеният представител е участвала в открито с.з., а след отлагане на делото за ново такова е изготвила мотивирано становище по искането за оттегляне на въззивната жалба, направено от КОНПИ. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивното производство пред Апелативен съд-София е приключило с определение № 47 от 10.01.2024 г. за прекратяване, предвид заявеното оттегляне на въззивната жалба от КОНПИ. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на определението в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото на особения представител на ответника възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че делото е с фактическа и правна сложност, които предполагат заплащане на по - високо възнаграждение, за да е съответно на тази сложност. Изложил е становище, че не са налице фактически предпоставки, както и правни основания за изменение на това определение в частта за разноските, тъй като процесуалният представител на ответната страна е извършил редица процесуални действия, като изготвянето на отговор на въззивната жалба, участие в открито с.з., представяне на мотивирано писмено становище по искането за оттегляне на въззивната жалба. С оглед на това е направил извод, че определеното възнаграждение за особения представител в размер на 3000 лв. не е в прекомерен размер, поради което не са налице основания за изменението му. Съставът на Върховния касационен съд намира, че определението е правилно. Предмет на въззивното производство е била подадена от КОНПИ въззивна жалба срещу решение, постановено от Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ против Г. И. Г. искове с правно основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество с цена на исковете 195 893.96 лв. При преценка основателността на въведеното възражение за прекомерност, съдът съобразява Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 (задължително за съдилищата, съгласно чл. 633 ГПК). В същото е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. С оглед изложеното, при определяне размера на адвокатското възнаграждение за особения представител на въззиваемия и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери. Прекомерността на възнаграждението следва да бъде преценена при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В конкретния случай: делото се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед неговия предмет, вида и броя на предявените искове, въведените възражения, както и цената на иска; обема на извършената работа от особения представител на въззиваемата страна (ответник) - депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който предмет на разглеждане са били всички наведени с въззивната жалба оплаквания и възражения, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, изготвил е мотивирано становище във връзка с оттеглянето на въззивната жалба. С оглед изложеното, изводът в обжалвания съдебен акт за липса на прекомерност на възнаграждението на особения представител за осъществено процесуално представителство на ответника (въззиваема страна) пред въззивната инстанция от 3000 лв., е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, и с реално положената работа. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В настоящото производство разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение