Определение № 719 от 30.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2520/2013 г.

Подадена е молба от адвокат Е. П. – особен представител на ответника по частната касационна жалба [фирма] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 484 от 05.07.2013 г. в частта относно разноските, като в полза на същата бъде определено и присъдено възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците по молбата – „Норко” Л. и О. Миретски, гражданин на И. – считат същата за неоснователна по съображения, изложени в писмено становище от 23.10.2013 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. В определението от 06.12.2011 г. по т. д. № 3430/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав за назначаването на адвокат Е. П. за особен представител на ответника [фирма] на същата е определено възнаграждение в размер на 250 лв., което е внесено от ищците с представеното по делото преводно нареждане от 20.12.2011 г. на [фирма]. Доколкото обаче в акта за назначаване на особен представител липсва конкретизация относно определената като възнаграждение сума, следва да се приеме, че същата представлява възнаграждение на особения представител до приключване на делото във всички инстанции, а не само за разглеждането му пред Софийски градски съд. Поради това, липсва основание за определяне на отделно възнаграждение на адвокат П. за депозирания от нея отговор на частната касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение