Решение № 7732 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Б. Д. срещу Решение № 1347/04.12.2025 г., постановено по административно дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - ТЕЛК към "Национална кардиологична болница" ЕАД, Териториално поделение на НОИ – Силистра, Дирекция "Социално подпомагане" – Силистра и Агенцията за хората с увреждания, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав приема следното: С Решение № 1347/04.12.2025 г., постановено по административно дело № 253/2025 г., Административен съд – Силистра е отхвърлил подадената жалба от Х. Б. Д. против Експертно решение № 91471 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, взето на заседание № 085, проведено на 19.05.2025 г., с което е потвърдено ЕР № 90262 от заседание № 16/23.01.2025 г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, с което на лицето е определена степен от 42 % трайно намалена работоспособност. От фактическа страна съдът е установено, че със заявление-декларация от 14.10.2024 г. касационният жалбоподател е инициирал производството за преосвидетелстване поради изтичането на срока на последното експертно лекарско решение № 90666 от заседание № 33/15.02.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, с което трайно намалената му работоспособност е определена в размер на 44 %. Към заявлението е била приложена медицинска документация, удостоверяваща заболяванията на лицето. С Решение на ТЕЛК № 92262 от заседание № 16/23.01.2025 г., издадено въз основа на представената към заявлението медицинска документация, е определена 42 % трайно намалена работоспособност на база водеща диагноза [заличен текст]. Посочено е наличието и на придружаващи заболявания - [заличен текст]. Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ с решение № 91471 от заседание № 085 /19.05.2025 г. НЕЛК, въз основа на приложените в МЕД документи е потвърдила оспореното ЕР на ТЕЛК, приемайки, че процентът на ТНР е правилно определен. Въз основа на водещата диагноза [заличен текст] и вписана консултация с друг специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и очни заболявания досежно съпътстващо [заличен текст] на лицето, административният орган е приел, че съгласно Методиката (за прилагане на отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ) ТНР на лицето е 42%, като е приел, че за водещото заболяване оценката следва да се определи съгласно Част четвърта, раздел I, т. 2.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, а относно придружаващите заболявания – по Част осем, раздел X, т. 5.1 от същото приложение. В решението е отбелязано, че острият бронхит и МСБ не обуславят процент ТНР, съгласно Наредбата за медицинската експертиза. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от Правилника по чл. 109 от Закона за здравето - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съобразно чл. 63, ал. 3 НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на Х. Д. обосновават като правилна определената степен на ТНР от 42 процента, при водещото [заличен текст], което е оценено съгласно Част четвърта, раздел I, т. 2.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и въз основа на което за него са определени 40 % ТНР. Разликата в крайния процент ТНР между двете решения се дължи на определения процент ТНР за съпътстващото [заличен текст], 20 на сто от който следва да се прибави към процента на водещото заболяване, за да се получи крайният процент ТНР. При издаването на предходното Експертно решение № 90666/15.02.2023 г. на ТЕЛК за съпътстващото [заличен текст] процентът ТНР е 20% и е бил определен съгласно Част осем, раздел X, т. 5.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ въз основа на данните от изследванията, че резидуална урина е била 123 мл, т. е. в диапазона от 100 до 200 мл. При издаването на новото решение на ТЕЛК, потвърдено от оспореното ЕР на НЕЛК, са взети предвид данните за резидуална урина от изследванията, вписани в приложения Амбулаторен лист от проведения преглед от уролог на 03.10.2024 г., според които остатъчната урина е 57.4 мл, т. е. в диапазона от 50 до 100 мл, налагаща определяне на 10 % ТНР за съпътстващото [заличен текст] съгласно Част осем, раздел X, т. 5.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Прибавените 20 на сто от тези 10% към определените 40% за водещото заболяване формира краен резултат от 42% ТНР. При липсата на представени други документи, относими към здравословното състояние на лицето към момента на освидетелстването му от ТЕЛК, по-високи проценти както за водещото, така и за съпътстващите заболявания не биха могли да се определят, както правилно е преценил административния съд. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Силистра е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение в тази част следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение е мотивирано, като не са налице твърдените в касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирал е съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Оплакванията в касационната жалба не обосновават наличието на касационни основания за отмяна на оспорения съдебен акт, като изложените съображения касаят заболяванията на касационния жалбоподател и конкретно съотнасянето им на водещи към придружаващи, съпътстващи, респективно полагащият се за тях % ТНР. Предвид гореизложеното, съдебното решение, като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде оставено в сила. Обжалваният съдебен акт обаче, е частично неправилен в частта за присъдените разноски. Съдът е присъдил на ответника по жалбата НЕЛК и на НОИ /юридическото лице, в чиято структура е заинтересованата страна ТП на НОИ – Силистра/ претендирано юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като се е позовал на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, но не е съобразил интензитета на осъществената защита в процеса от процесуалния представител на ответника НЕЛК, ограничаваща се до представяне на писмено становище. Следвало е да се приложи чл. 25а ал.3 от НЗПП и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро. Ето защо, за частта над сумата 40.90 евро присъдени разноски на НЕЛК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. По отношение на присъдените в полза на НОИ разноски обаче, възраженията в касационната жалба са неоснователни. На основание чл. 112 ал.2 от Закона за здравето, правилно АС – Силистра служебно е конституирал като заинтересована страна по делото ТП на НОИ – Силистра и с оглед изхода на делото и осигурената от юрисконсулт правна защита е приложил чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер от 200лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, за настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25а ал.3 от НЗПП, поради неявяване на процесуален представител на ответника по касация НЕЛК пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение