Определение № 2096 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. Й. срещу Определение № 596 от 07.01.2025 г. по адм. дело № 12246/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1139-000222 от 17.11.2023 г. на началник група към ОД на МВР-Кюстендил, с-р „Пътна полиция“. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е постановил обжалваното определение, без да обсъди конкретните оплаквания, изложени във връзка с предварителното изпълнение на заповедта. Същите оплаквания са доразвити и в частната жалба. Водещите аргументи са за необоснованост и незаконосъобразност на продължителността на периода на прилагане на ПАМ. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – началник група към ОД на МВР-Кюстендил, с-р „Пътна полиция“, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1,17 промила, установена при изследване на кръвна проба. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че в искането не се твърдят вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, нито са представени доказателства. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства в случая не са налице. Макар и с лаконични мотиви, съдът правилно е приел, че от жалбоподателя не е доказано настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. В представените по делото трудов договор и пълномощно за представителство не се съдържат данни, че служебните задължения на жалбоподателя изискват управление на МПС. Изложените от жалбоподателя оплаквания във връзка с продължителността на срока на приложението на мярката са относими към главния спор, а не към спора за предварителното изпълнение на административния акт, поради което като не ги е обсъдил, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение