Решение № 2450 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2017 г.

Решение № 2450 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община против решение № 1015/20.02.2017 г. на Административен съд, С. град 44 състав постановено по адм. дело № 3110/2016 г., поправено с решение № 2317/06.04.2017 г., в частта, в която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 10МДТ-94-Т-53-1/07.12.2015 г. издаден от Х. Д. на длъжност ст. инспектор при Столична община. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е кредитира заключението на съдебно - техническата експертиза без да изпълни задължението си да оцени всички доказателства по делото. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалваният акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Т. Й. С. и В. Д. С., чрез пълномощника си адв. Б. П. оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК - директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, който по силата на решение № 201/23.04.2015 г. и решение № 360/11.06.2015 г. на Столичния общински съвет е ръководител на звеното за местни приходи и съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Процесуалната легитимация на този орган произтича от качеството му на териториален директор, спрямо който решението има сила и е неблагоприятно и който по силата на чл. 159, ал. 2 във връзка с чл. 144 и чл. 107, ал. 4 ДОПК е следвало да участва в съдебното производство, но не е бил конституиран като страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административният съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 10МДТ-94-Т-53-1/07.12.2015 г. издаден от Х. Д. на длъжност ст. инспектор при Столична община, мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред, в частта, в която по отношение на Т. Й. С. от гр. С. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 1/2 ид. ч. от жилище - мезонет, заедно с мазе и 1/2 ид. ч. от гараж, находящи се в гр. С., ул. К. ..№... за периода 2010 г. - 2015 г. Съдебното производство е образувано по жалба на Т. Й. С. и съпругът й В. Д. С. С молба от 19.04.2016 г. вторият жалбоподател е обосновал правния си интерес от оспорването с обстоятелството, че процесните имоти са придобити по време на брака му с адресата на акта, в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК, която е бездялова. Другият аргумент, за правния интерес на съпруга от оспорването е, че върху имота съпружеска имуществена общност може да бъде насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК за задълженията на единия съпруг и за съпругът - недлъжник е налице интерес от намаляване на задълженията. С определение 22.04.2016 г. съдът е конституирал като жалбоподател Т. С. и В. С., а като ответник - директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. С решение № 1015/20.02.2017 г., поправено с решение № 2317/06.04.2017 г. съдът е отменил частично обжалваните задължения за данък върху недвижимите имоти, както следва: за 2010 г. за сумата над 273.67 лева, за 2011 г. за сумата над 273.67 лева, за 2012 г. за сумата над 271.34 лева, за 2013 г. - за сумата над 270.18 лева, за 2014 г. - за сумата над 269.01 лева и за 2015 г. - за сумата над 267.84 лева и съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на настоящото касационно производство е решението в частта, в която е отменен АУЗД. В останалата част решението е влязло в сила. За да намали размера на задълженията съдът е кредитирал заключението на СТЕ относно РЗП на имотите и заключението на ССЕ относно размера на дължимия данък при установената в съдебното производство РЗП. Решението е недопустимо, тъй като е постановено между ненадлежни страни. Неправилно и в противоречие с чл. 159, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 144 ДОПК съдът е приел, че В. Д. С. е активно легитимиран да обжалва АУЗД, издаден по отношение на съпругата му Т. С. за дължимия от нея данък недвижими имоти. Легитимиран да обжалва акта е задълженото лице - негов адресат. По силата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, нормата на чл. 12, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че те дължат данък съответно на частите си. Това се отнася и за случаите, когато имотът се притежава в съпружеска имуществена общност. В случая, независимо, че съпружеската имуществена общност е бездялова, с определеното на Т. С. задължение за данък недвижими имоти с оспорения АУЗД не за целия имот, а за 1/2 от него. От така издадения акт, за съпруга В. С. не възниква задължение за местен данък, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването. Такъв не е налице и от факта, че принудителното изпълнение на публичните вземания по ЗМДТ може да бъде насочено срещу този имот. В изпълнителното производство по ДОПК са предвидени самостоятелни способи за защита на съпруга - недлъжник, в качеството му на трето лице, което не е адресат на задължението, предмет на принудително събиране. Наличието на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост от категорията на абсолютните, за която съдът следва да се следи служебно. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е конституирал като жалбоподател съпругът В. С., който не е адресат на акта и чийто права и законни интереси не са засегнати от определените на съпругата задължения. Надлежно легитимирана да оспорва определените й задължения за данък недвижими имоти е само Т. С., която е адресат на АУЗД. Съдът неправилно е конституирал и ответника в процеса. По силата на чл. 159, ал. 2 ДОПК, приложим на основание чл. 144 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, ответник в съдебното производство по обжалване на АУЗД за местни данъци е решаващият орган. По силата на чл. 107, ал. ДОПК това е териториалният директор. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на този орган се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община. Видно от административната преписка (л. 3 от делото) - в конкретния случай това е директорът на дирекция "Общински приходи" при Столична община. Това се потвърждава и от решение № 201/23.04.2015 г. на Столичния общински съвет, с което дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" е разделена на две функционални дирекции - дирекция "Общински приходи" и дирекция "Ревизии и събиране на вземания". С решение № 360/11.06.2015 г. на Столичния общински съвет изрично е посочено, че компетентен орган по чл. 107, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е директорът на дирекция "Общински приходи". Преобразуването на органа е настъпило преди издаването на оспорения АУЗД от 07.12.2015 г. и преди образуване на съдебното производство пред АССГ. Въпреки това по делото като ответник е конституиран директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", който орган към момента на издаване на оспорения акт е закрит. Надлежният ответник - директор на дирекция "Общински приходи при СО - касатор в настоящото производство не е призоваван в първоинстанционното производство и не е взел участие в разглеждането на делото, видно от протоколите за проведените съдебни заседания. В решението като ответник е посочен директор на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", който не разполага с пасивна процесуална легитимация. Констатираните процесуални нарушения при конституирането на страните, обосноват недопустимост на решението, за която на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно. Решението в обжалваната част следва да се обезсили. На основание чл. 221, ал. 3 АПК - по отношение на В. Д. С. производството по делото следва да се прекрати. По отношение на Т. Й. С. и директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община - делото следва да се върне за ново разглеждане в обжалваната част от друг състав на първоинстанционния съд, в което да бъдат конституирани като страни и да им се осигури участие в процеса при решаване на спора по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,