Определение № 60224 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4523/23.11.2020 година, подадена от „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място], против определение № 238/14.10.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 255/2020 година. С обжалваното определение съставът Апелативен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение (имащо характера на определение) № 110/19.05.2020 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 237/2020 година, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. П. С., в качеството му на трето лице-земеделски производител, жалба с вх. № 3976/04.02.2020 година жалба против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20198790400474/2019 година на В. Л. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Ловеч, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, изразяващи се в насочване на изпълнението върху движима вещ Трактор „STEYR **** Profi“, с per. № OB *****, като недопустима. Със същото определение на Апелативен съд Велико Търново е оставена без разглеждане подадената от „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] против посоченото решение (имащо характера на определение) на Окръжен съд Ловеч жалба с вх. № 3880/23.06.2020 година, като е прекратено производството по делото в тази му част. В частната си жалба „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него решение (имащо характера на определение) № 110/19.05.2020 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 237/2020 година да бъдат отменени изцяло, като делото бъде върнато на Окръжен съд Ловеч за разглеждане по същество на подадената от Д. П. С., в качество на земеделски производител, жалба против действията на съдебния изпълнител от друг състав на съда.. Ответникът по частната жалба „Златекс“ ЕООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 671/05.01.2021 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуването с нея определение да бъде потвърдено. Останалите участници в производството не са подали отговор на частната жалба не са подали отговор на същата, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността й. „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] е уведомено за обжалваното определение на 13.11.2020 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 4523/23.11.2020 година, като е подадена по пощата на 20.11.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е частично допустима и следва да бъде разгледана по същество в тази и част, а в останалата част трябва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Д. П. С. е обжалвал горепосочените действия на съдебния изпълнител, твърдейки че има качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, което качество е обосновано с вписването му като земеделски производител и с това, че тракторът бил регистриран на негово име именно в това му качество. Съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че С. има качеството на длъжник по изпълнителното производство, а вписването му като земеделски производител не води до възникване на отделен правен субект, различен от физическото лице, поради което и не е налице отделно имущество, което да е собственост на този правен субект. Поради това тракторът е собственост на Д. П. С. като физическо лице и поради това съгласно чл. 133 от ЗЗД принудителното изпълнение за задълженията на С. по изпълнителното дело може да бъде насочено върху него. Това и обстоятелството, че в конкретния случай не била налице нито една от посочените в чл. 435, ал. 2 от ГПК хипотези правела подадената от Д. П. С. жалба против действията на съдебния изпълнител недопустима. Първоинстанционното определение е било обжалвано от Д. П. С. и от „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място]. Посоченото дружество е длъжник по изпълнителното производство, наред със С., но не е обжалвало самостоятелно горепосочените изпълнителни действия, нито се е присъединявало към жалбата по реда на чл. 265 от ГПК. С оглед на това съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че жалбата на дружеството е недопустима, тъй като то не било обжалвало действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК и не било участвало в производството пред Окръжен съд Ловеч, поради което нямало право да обжалва постановения в това производство съдебен акт. Наред с това е разгледана подадената от Д. П. С. жалба, като е приета, че същата е неоснователна, поради което първоинстанционното решение (имащо характера на определение) № 110/19.05.2020 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 237/2020 година е потвърдено. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, определението на Апелативен съд Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване. Това изрично следва от указанията по т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2005 година на ОСГТК на ВКС. Това решение е запазило действието си и при действащия към настоящия момент ГПК, тъй като уредбата на производството по обжалването на действията на съдебния изпълнител по чл. 436 и чл. 437 от ГПК е аналогична с уредбата по отменения ГПК-чл. 333 и чл. 334. Поради това подадената от „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] жалба е недопустима в частта си, с която се оспорва определението на Апелативен съд Пловдив в частта му за потвърждаване на първоинстанционното определение. Затова тя трябва да бъде оставена без разглеждане в тази й част, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено в същата част. В останалата му част, с която се оставя без разглеждане подадената от „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] против първоинстанционното определение жалба, определението на Апелативен съд Велико Търново е правилно и трябва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд не се е произнасял по съществото на подадената от Д. П. С. жалба против действията на съдебния изпълнител и не е постановявал решение което да обвърже всички участници в производството по принудителното изпълнение. Произнасянето на състава на Окръжен съд Ловеч е само относно съществуването на правото на С. да обжалва действията на съдебния изпълнител и дали то е надлежно упражнено. Затова то засяга само възможността на Д. П. С. да реализира защитата си по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, като не се отразява на евентуалната такава възможност на другите страни в изпълнителното производство. Поради това защитата против евентуалното му нарушение може да бъде реализирана само от страната, чието право е засегната-в случая Д. П. С.-тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В случая законът не предвижда възможност „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] за защити правото на жалба на Д. П. С., ако то е било нарушено от първоинстанционния съд. Поради това и доколкото дружеството не е подавало самостоятелна жалба против действията на съдебния изпълнител пред съответния окръжен съд, нито се е присъединило към подадената от С. такава с подадената против първоинстанционното определение частна жалба то е защитавало чужди права, без да има законова възможност за това. Предвид на това жалбата се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от състава на Апелативен съд Велико Търново. Същевременно посоченото би довело до липса на интерес „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място] да обжалва определението на Апелативен съд Велико Търново в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение, ако то подлежеше на обжалване. В случая частната жалба въз основа на която е образувано настоящето производство е мотивирана с това, че Д. П. С. има качеството на земеделски производител и с предприемане на принудителни действия по отношение на трактора е налице насочване на изпълнението върху негово имущество, което е несеквестируемо с оглед на това му качество. Това изрично сочи на упражняване на чужди права-тези на Д. П. С., който е едноличен собственик на капитала и управител на „Агропродукт С.“ ЕООД [населено място]. Това качество на С. обаче не му дава правна възможност да защитава личните си права чрез дружеството, което е самостоятелен правен субект. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение