Решение № 216 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г.

Решение № 216 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. И. и Е. Е. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 30.11.2009 г. по гр. д. № 2398/2009 г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗ - Н. И., че наследниците на С. И. М. имат правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори, находящи се в землището на [населено място]. С определение № 87/1.02.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса представляват ли по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ извлеченията от емлячните регистри доказателства, удостоверяващи правото на собственост. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че представения по делото препис-извлечение от емлячен регистър не установява наследодателят да е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването. Поддържат, че по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ препис-извлечението от емлячен регистър удостоверява принадлежността на правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на заявените земеделски земи и гори. Ответниците по касационна жалба О. с. "З." - Н. И., С. О., както и конституираните като контролиращи страни Д. г. с. - С. и Р. д. п. г. - С. не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: По реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ Е. Е. Г. и И. С. И. са предявили иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи и гори на наследниците на С. И. М. в землището на [населено място]. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че представеното по делото препис-извлечение от емлячен регистър от 1929 г., където на името на наследодателя са записани земеделски земи и гори, идентични с процесните, не установява наследодателят да е притежавал правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС - същото съдържа изявление на орган на местната изпълнителна власт за обстоятелството, че наследодателят е декларирал имотите в емлячния регистър, което деклариране представлява твърдение на едно лице, че е носител на правото на собственост върху имотите без да сочи към проявлението на какъв факт това право е възникнало /правна сделка, давностно владение, наследяване/. Прието е, че декларацията е изходящ от наследодателя писмен акт, който обаче като частен свидетелствуващ документ, установяващ изгодни за издателя му факти, не се ползува с доказателствена сила и не представлява документ, доказващ правото на собственост върху процесните имоти по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. По въпроса представлява ли извлечението от емлячен регистър доказателство, удостоверяващо правото на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика. В представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение от 26.06.2008 г. на 35 състав на СРС, постановено по гр. д. № 10935/2007 г. е прието въз основа на препис-извлечение от емлячния регистър от 1929 г. на [населено място], че наследодателят С. И. М. е притежавал към момента на образуване на ТКЗС земеделски имоти в това землище. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Софийски градски съд по поставения въпрос, на основание чл. 291 ГПК приема за правилно становището, изразено в решението, постановено от 35 състав на СРС на 26.06.2008 г. по гр. д. № 10935/2007 г. като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи може да бъде възстановено само ако се установи, че лицето, което е заявило имотите за възстановяване или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху тези имоти преди образуване на ТКЗС или ДЗС, а съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети или на техните наследници и правоприемници. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ изрично предвиждат, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС, както и върху горите и земите от горския фонд към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, в това число по ЗТПС от 1946 г., но и с протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ следователно е допустимо да бъде установена на първо място чрез доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/. На второ място изрично е предвидено, че принадлежността на правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди образуване на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС, респ. одържавяването на горите и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Законът допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър, т. е. чрез отбелязване, удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това, поради което следва да се приеме, че препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС и ДЗС, респ. преди одържавяването на горите и земите, включени в горския фонд. В същия смисъл е и изразеното становище в решение № 474 от 5.10.2009 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 2997/2009 г., решение на ВКС, II ГО по гр. д. № 134/2009 г., решение № 67/5.07.2010 г. по гр. д. № 330/2009 г. на I ГО на ВКС, решение № 223/10.05.2010 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 205/2009 г. и решение № 123/18.04.2011 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 512/2010 г., постановени по реда на чл. 290 - 293 ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: За да се приеме, че предявената по реда на чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна, по делото следва да бъде установено, че лицето, в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, респ. към момента на одържавяване на горите и земите, включени в горския фонд, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. В случая по делото е представено препис-извлечение от емлячния регистър на [населено място] от 1929 г. № 75/04.05.2007 г., издадено от кметство В., че на името на наследодателя С. И. М. в емлячен регистър, стр. 298, партида 209 са записани нива от 0.9 дка в м. "К.", нива от 0.6 дка в м. "Р.", нива от 2.6 дка в м. "С.", нива от 0.2 дка в м. "И.", нива от 2.0 дка в м. "К.", нива от 0.1 дка в м. "Р.", нива от 2.0 дка в м. "С.", ливада от 0.1 дка в м. "И.", гора от 0.1 дка в м. "Б. к.", гора от 0.1 дка в м. "С. м.", гора от 0.6 дка в м. "Т.", гора от 0.6 дка в м. "И. д." и гора от 1.0 дка в м. "И. д.". Емлячният регистър представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. С оглед характера на това доказателство и на обстоятелството, че в закона изрично е предвидено, че отбелязването в емлячния регистър е достатъчно за установяване на релевантния факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността, неправилно въззивният съд е приел, че същото не представлява доказателство от категорията на тези, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, с които да се установи правото на собственост върху процесните имоти. Посочените по-горе имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ, принадлежността на правото на собственост е установена чрез изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ доказателства, поради което неправилно въззивният съд е приел, че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на С. И. М. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение