Определение № 87 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 915/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 804 от 26.01.2022 г., подадена от А. Й. С. против определение № 60164 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 3797 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 126 от 31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1184/2019 г. на ВКС, Първо гражданско отделение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение, тъй като молбата за отмяна е основана на ново обстоятелство и търсенето на писмено покритие на казаното в устен разговор между две лица и свидетел, е неправилно и неосъществимо. Иска се отмяната му, като се приеме, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и да бъдат изслушани в открито съдебно заседание свидетели. Ответните страни по частната жалба Б. Г. А., С. Г. А., И. Б. А. и М. Г. А. оспорват основателността й в подаден чрез пълномощника им адвокат В. Г. писмен отговор. Претендират възстановяване на направените разноски. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съдебният състав е посочил, че производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, като задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е и приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Констатирал е, че в настоящия случай в молбата за отмяна се твърди, че след произнасянето на съда са открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които са допринесли за неправилното произнасяне на съда, а именно изявления на насрещната страна, от които молителят е направил извод за вмешателство в работата на съдебния състав. Изложил е мотиви, че съобразно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите обстоятелства следва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в производството пред съответната инстанция, но да са открити впоследствие, да са от съществено значение за правилното решаване на спора и да бъдат установени с писмени доказателства. Следователно твърдението на молителя, че е научил за вмешателство в работата на състава, постановил решението, чиято отмяна се иска, няма нито една от характеристиките на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Липсват и фактически твърдения за установени по надлежния съдебен ред обстоятелства сред изрично изброените в чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Описаното в молбата не може да бъде квалифицирано и като основание за отмяна на решението по чл. 303, ал.1, т.3-7 ГПК. Тези изводи на съдебния състав са правилни и са съобразени с характера на производството по Глава ХХІV ГПК като извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Чл. 306, ал. 1 ГПК въвежда като изискване за редовност на молбата за отмяна посочване на конкретните факти, които позволяват квалификация по някое от изрично уредените основания за отмяна. Фактическият състав на всяко основание е формулиран от законодателя и е посочен в ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изрично изисква новите обстоятелства да бъдат обективирани в писмена форма, а основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – престъпните обстоятелства да са установени по надлежния съдебен ред. Затова и тезата на жалбоподателя, че е неправилно и неосъществимо от него да се иска да представи писмени доказателства за проведен устен разговор само потвърждава, че сочените от него факти не попадат в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовава. С оглед неоснователността на частната жалба А. Й. С. следва да възстанови на Б. Г. А., С. Г. А., И. Б. А. и М. Г. А. сумата 600 лв., заплатено възнаграждение на адвокат В. Г. за подаване на писмен отговор.