Решение № 8840 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12366/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 9494 от 31.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 1216/2025 г., в частта, в която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/4401 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано финансово подпомагане на земеделския производител В. П. Г. по интервенция, обвързана с площ за Кампания 2023 за: Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове - череши (ИП) в размер на 36 114,20 лв., преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че земеделският стопанин не е подал в нормативно определения срок документа по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4 от 30.03.2023 г.), поради което правилно в УП изх. № 02-160-6500/4401 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.). Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. К. Недялкова. Ответникът по касация – В. П. Г., чрез адв. К. Темчев, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена молба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: В. П. Г. е регистрирана като земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За Кампания 2023 е подала заявление от 19.06.2023 г. с УИН [номер] за подпомагане, като сред заявените за подпомагане интервенции е и интервенцията, обвързана с площ за: Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове - череши (ИП) за два парцела в землището на [населено място] с площ от 9,34 ха и 8,14 ха (общо 17,48 ха), засадени със череши. В заявлението е декларирала, че е запозната, че в триседмичен срок след последния ден за подаване на заявление за подпомагане следва да предостави в отдел „ Прилагане на схемите и мерките за подпомагане“ (ОПСМП) на ДФЗ документ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, изготвен от агроном, както и че следва да предостави копие от дипломата на агронома, изготвил документа, доказващ, че насаждението е в период на плододаване. На 16.02.2024 г. В. Г. е подала декларация с опис на документите, доказващи реализираната продукция на пазара в периода от 1 февруари в годината на кандидатстване до 31 януари на следващата календарна година по интервенцията за обвързано подпомагане на плодове – череши и реализиран минимален добив на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Приложен е опис на документите за реализирана продажба на череши и самите документи – 23 бр. фактури за продажба на череши на частни лица, с посочен начин на плащане: платежно нареждане, за доказване на реализирана продукция в периода 27.06.-06.07.2023 г. като общото количество на реализираните добиви е 82 300 кг. Декларирала е, че всички представени документи са достоверни, че е произвела описаната продукция на заявените от нея парцели в периода съгласно чл. 33 ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и че са издадени и предоставени съгласно изискванията на чл. 33 ал.1-4 и ал.7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в периода от 1 февруари на годината на кандидатстване до 31 януари на следващата година и е запозната, че могат да бъдат предадени за проверка на НАП. На 11.04.2024 г. е изготвен Доклад за проверка на площи от експерт в Регионален технически инспекторат – София, извършен чрез дистанционен контрол, съдържащ резултати от извършена проверка на парцел [номер] Според посочения доклад, всички критерии в Секция 2: Обвързана подкрепа плодове и зеленчуци се изпълняват; установената площ и култура, съвпадат с декларираната; няма установена недопустима площ (код А4); насаждението е встъпило в период на плододаване. По делото са представени писма, представляващи водена кореспонденция между земеделския производител и ДФЗ, във връзка с подаденото заявление за подпомагане за Кампания 2023. На 01.06.2025 г. е издадено процесното УП изх. № 02-160-6500/4401 на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по интервенция, обвързана с площ за Кампания 2023 за: Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове - череши (ИП) в размер на 36 114,20 лв. Съдът подробно е възпроизвел в решението съдържанието на писмото. Посочил е, че в Таблица 6.2. са отразени два парцела със череши, в колона 3 на таблицата е посочено, че насаждението е неплододаващо, а в колона 6 е отразено, че е представен документ за реализирана продукция от парцелите. В колона 4 е посочено, че не са спазени изискванията, заложени в чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. С оглед изложените фактически установявания, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на административния акт (чл. 59, ал. 2 АПК) и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 34 и чл. 36 АПК), представляващи неизясняване на фактическата обстановка и нарушаване правото на участие на В. Г. в административното производство. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилно е приел съдът, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението преди издаване на административния акт да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото в конкретния случай е отказано подпомагане по интервенция ИП за заявените площи с насаждения от череши с обща площ от 17.48 ха в размер на 36 114,20 лв., поради неподаден документ по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном и копие от дипломата на агронома, съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. Поради непредоставянето на този документ е отбелязано, че насажденията са неплододаващи. Жалбоподателят е бил наясно със сроковете съгласно чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., в които е следвало да подаде документ по образец доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном и придружен от копие от дипломата на агронома. Като последният срок за прием на документите е бил от 25 септември до 9 октомври. В този срок документът не е бил подаден. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице явно несъответствие, тъй като няма как да бъде реализирана продукция от неплододаващи насаждения. След като не е представен документ в срока, след извършването на административните проверки на заявлението и преди издаването на уведомителното писмо е следвало да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая като се даде възможност на земеделския производител да представи документа, за да се установи дали насажденията са плододаващи. Не е било изпратено уведомление до земеделския производител за представянето на такъв документ. Като не е изпълнил задълженията си за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая преди издаването на оспореното УП, правилно съдът се е позовал на чл. 59, ал. 2 АПК, че административният орган е издал акта при нарушение на изискванията за форма. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че е следвало да се даде възможност на земеделския стопанин да представи документа, доказващ плододаване на трайните му насаждения след срока. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 35 АПК и чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., въз основа на които следва да се приеме, че в конкретния случай ДФЗ е следвало да уведоми кандидата за подпомагане за установени несъответствия при административните проверки и да му осигури възможност за корекция или оттегляне на заявлението, в т. ч. и представяне на документът по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., преди издаване на оспореното УП изх. № 02-160-6500/4401 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, след като по административната преписка са налице доказателства за представени документи от земеделския производител за реализирана продукция на пазара. Решението съответства на закона, поради което доводът в касационната жалба, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон е неоснователен. Неоснователни са и доводите за необоснованост на решението и че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито конкретно не се и сочат от касатора. Изводите на съда са последователни и логически свързани, основани на правилен анализ на събраните по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира разноски, но доказателства за направени такива не са представени, поради което разноски за касационна инстанция не му се присъждат. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение