Решение № 294 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2010 г.

Решение № 294 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 431 от 08.04.2011 г., постановено по настоящото дело № 1515/2010 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, II с-в, № 959 от 07.07.2010 г. по в. гр. д. № 807/2010 г. в частта, с която е уважен искът на И. Д. Д. срещу Г. Г. Г. за заплащане на * от сумата 3333.92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за прекратяване на съсобствеността върху продаден й от ответниците недвижим имот. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос явяват ли се вреда за купувача разноските по воденото дело за делба, след частична евикция, след като съсобствеността с третото лице е прекратена с доброволна делба. Ответницата по жалбата И. Д. Д. от [населено място] не е изразила становище. Ответницата Н. Г. К. от [населено място] не е изразила становище. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: При съдебна евикция - реализирана или евентуална, е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което поражда отговорност за продавача освен да върне част от цената на имота при частична евикция, също и да обезщети купувача за вредите - чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди извън посочените в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по общите правила за неизпълнение на задължението - чл. 82 и чл. 83 ЗЗД. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Разноските по воденото дело от купувача срещу третото лице за запазване на имота, се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и предвидима последица от неизпълнението. Длъжникът обаче се освобождава от отговорност за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Така например с ТР № 128/1986 г. ОСГК на ВС е прието, че Д. не дължи обезщетение за вреди /от изплащане на вложените суми на трето лице/, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин, а именно да уведоми незабавно Д. за загубените документи. По основателността на касационната жалба: С въззивното решение е уважен искът на И. Д. Д., купувач по договор за продажба на недвижим имот, срещу продавачите й Г. Г. и Н. К., за присъждане на общата сума 333,92 лв. /по 1666,96 лв. от всеки от тях/ на основание чл. 79 ЗЗД, поради неизпълнение в количествено отношение на договора. От фактическа страна съдът е приел, че с нот. акт № 150/2002 г. ответниците Г. Г. и Н. К. са продали на [фирма] 28 кв. м. ид. ч. от ПИ № 177, а впоследствие с нот. акт № 25/2004 г. са продали целия поземлен имот, включително и отчуждените вече 28 кв. м. ид. ч., на ищцата И. Д. Процесната сума, съставлява разходи по воденото от купувача И. Д. съдебно производството по гр. д. № 589/2006 г., 30 с-в на В., за прекратяване на създадената по този начин съсобственост, по което е допусната съдебна делба и имотът е изнесен на публична продан, както и разходи за проект за доброволна делба в размер на 600 лв. Относно претендираните нотариална такса и адвокатски хонорар за сключване на договора за доброволна делба между ищцата и третото лице, искът е отхвърлен и решението в тази част не е обжалвано. Жалбоподателят Г. Г. прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон. Излага съображения, че присъдената сума не се дължи, тъй като съсобствеността не е прекратена с воденото дело за делба, по което са направени тези разходи, а чрез доброволна делба. На следващо място развива доводи, че продавачът И. Д. е могла да направи справка в имотния регистър и да установи наличието на предходна сделка за част от имота. Предвид дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, и данните по делото, ВКС намира касационната жалба за основателна. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД ищцата /ответница по касация/ е могла да избегне настъпването на вредите, ако бе положила грижата на добър стопанин, и бе извършила справка в съответната служба по вписвания, за наличието на вписвания по чл. 4, б. "а" от Правилника за вписванията /ПВ/ за имота, предмет на сделката. С вписването се дава гласност на подлежащите на вписване актове - чл. 1 от ПВ, и грижата на добър стопанин включва извършване на проверка по книгите за вписване относно собствеността на продавания имот. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД изисква активно поведение от кредитора в съответствие с принципа на добросъвестността, за ограничаване на вредите чрез полагане на дължимата грижа. В случая ищцата И. Д. Д. не е положила грижата на добър стопанин за да избегне вредите, чието обезщетяване претендира. По делото липсват доказателства и твърдения, че ищцата е направила справка в книгата за вписване на актовете по чл. 4, б. "а" ПВ. По изложените съображения и съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД ответникът по иска Г. Г. не дължи обезщетение за претендираните вреди от разноските за извършената делба на имота. Въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени в обжалваната от Г. Г. част и искът да се отхвърли. Ответницата по жалбата И. Д. Д. следва да заплати на касатора Г. Г. Г. разноските по делото за въззивната и касационната инстанция в размер на 197,46 лв., изчислени съобразно основателната част на жалбата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение