Определение № 60314 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3436/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу определение № 10211 от 24.06.21г. по в.гр.дело № 1348/20г.на Софийски апелативен съд, 8 –ми състав, с което е изменено решение № 10275 от 29.03.21г.по в.гр.дело № 1348/20г.на САС, 8 състав, в частта за разноските, които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв.В. Т. от САК над сумата от 348 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие през САС във връзка с жалбата на ответника. Правят се доводи,че неправилно въззивният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение и се иска изменение на обжалваното определение,като се присъдят такива в размер на 151.51 лв. В отговор на частната жалба адв.В. Т. от САК – пълномощник на Л. К. Д. моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е изменил въззивното решение в частта за разноските, след като е констатирал, че е допуснал грешка в пресмятането и неправилно е присъдил 524.76 лв.С оглед отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата на РБ до размер на 3000 лв, съдът е изчислил дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Т. съразмерно с уважената част и е присъдил 348 лв. Предмет на подадената от Прокуратура на РБългария въззивна жалба е първоинстанционното решение в частта му,с която предявеният от Л. К. Д. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за 26 000 лв, е бил уважен за сумата от 5000 лв.С въззивното решение първоинстанционното решение е отменено в частта,с която искът е уважен за разликата над 3000 лв.до присъдените 5000 лв и искът е отхвърлен за 2000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси,разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая адв.Т. е осъществила безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и на основание ал.2 от същия текст има право на адвокатско възнаграждение,определено по предвидения ред в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.Уважената част от иска е в размер на 3000 лв и на тази база следва да се определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, както правилно е процедирал въззивният съд. По изложените съображения частната жалба е неоснователна,а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.