Определение № 12257 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на А. И. К. срещу Определение № 8898 от 17.10.2025 г. по адм. дело № 1507/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Агенция „Пътна инфраструктура“ да отпише погасени по давност глоби по електронни фишове № 8504294705; 8504373539 и 8504374282 и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – директорът на Национално тол управление, не изразява становище.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

По същество е основателна.

С обжалваното определение съдът е приел, че Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално тол управление не е компетентен орган да се произнесе по искането на жалбоподателя за „отпадане на глобите по ел. фишове“ поради изтекла абсолютна погасителна давност, поради което не е налице мълчалив отказ. Съдът е уточнил, че въпросът дали е изтекла погасителната давност се проверява в производството по ДОПК.

Определението е неправилно.

1. По делото не са събрани доказателства на коя дата са влезли в сила електронните фишове. Сочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН относно абсолютната погасителна давност е приложима преди да влезе в сила съответният електронен фиш. След влизането му в сила приложение намира чл. 82 ЗАНН относно изпълнителската давност, чийто начален момент е влизането в сила на фиша. Във връзка с изпълнителската давност от значение е също така дали за събирането на глобите е образувано изпълнително производство – чл. 82, ал. 4 ЗАНН. В случая съдът не е изяснил въпросите на коя дата са влезли в сила фишовете и дали е образувано изпълнително производство за събиране на наложените с тях глоби. Тези въпроси са от съществено значение за определяне на компетентния орган за отписване на глобите и реда за защита при отказ за отписване – в този смисъл Определение № 459 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14559/2012 г., I о., Определение № 3381 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2017 г., VII о., Решение № 17189 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2019 г., I о., Определение № 9907 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2021 г., I о.

2. По делото е представена само част от кореспонденцията между жалбоподателя и директора на Национално тол управление във връзка с отписване на глобите – писма на директора на Национално тол управление от 25.03.2025 г. и 07.07.2025 г. В писмото от 25.03.2025 г. има данни, че по същия въпрос до лицето е изпратен отговор от 18.02.2025 г. по предходни заявления. Отговорът от 18.02.2025 г. не се съдържа в преписката.

Съдът е следвало да изиска цялата кореспонденция по спорния въпрос и да провери дали отговорите на директора на Национално тол управление имат характер на индивидуален административен акт. Институтът на мълчаливия отказ е приложим, когато липсва произнасяне на органа – чл. 58, ал. 1 АПК.

3. В мотивите на съдебния акт съдът обсъжда дали Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално тол управление е компетентен орган, без да отчита административната правосубектност на административния орган, която го отличава от тази на юридическото лице, в чиято структура органът се намира.

4. Във връзка с извода за процесуална недопустимост на жалбата съдът не е посочил за кое основание по чл. 159 АПК става въпрос.

Допуснатите по-горе нарушения от съда препятстват касационната инстанция да извърши проверка относно процесуалната допустимост на първоинстанционната жалба. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроиводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение