Определение № 342 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 121/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ромекс инс“ ЕООД /н/, представлявано от управителя П. Г. Б. (допълнена с жалба от 21.01.2026 г.) срещу определение №3335 от 26.11.2025 г. по т.д.№699/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл.95 ГПК. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като отказът за предоставяне на правна помощ представлява нарушение на правото му на защита, на разпоредбата на чл.56 КРБ и на практиката н СЕС и ЕСПЧ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирано, с оглед разпоредбата на чл.635, ал.3, вр. чл.649 ТЗ, лице, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл.95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, предвидени в ЗПрП, като разпоредбата на чл.5 от посочения закон регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл.23, правната помощ за процесуално представителство се осигурява в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и по преценка на съда при наличие на законоустановените изисквания. Посочил е, че обхватът на правната помощ е посочен в чл.1 ЗПрП, съгласно който такава се предоставя по наказателни, граждански и административни дела, а с разпоредбата на чл.24, т.3 ЗПрП изрично е изключена възможността да се предоставя правна помощ по търговски дела, освен ако искащата страна е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Установил е, че в процесния случай е налице именно хипотезата на чл.24, т.3 вр. чл.21, т.2 ЗПрП, тъй като делото е търговско – отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност на „Ромекс инс” ЕООД /н./, като предвид предмета искането на дружеството по чл.95 ЗПрП е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. Осъществената от първия тричленен състав на ВКС преценка за наличие на предпоставките за предоставяне на правна помощ на молителя - юридическо лице, е изцяло в съответствие, както със специалната разпоредба на чл.24, т.3 ЗПП (с тази норма законодателят, в съответствие с разпоредбите на чл.56 и чл.122 КРБ, отчита компетентността на органите на търговците юридически лица да организират защитата на правата им във връзка с осъществяваната търговска дейност), така и с практиката на СЕС, ЕСПЧ и на ВКС, според която при преценката дали за съответното юридическо лице тежестта на необходимите разходи за производството може да се окаже непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие, съдът съобразява и обстоятелства като правно-организационната форма на юридическото лице и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери да набавят необходимите средства за осъществяването на този достъп. В случая обаче твърдения и доказателства за липсата на финансови възможности на едноличния собственик („Ф.“ ЕООД) на капитала на дружеството молител не са наведени, а и се установява, че „Ромекс инс” ЕООД е имало упълномощен процесуален представител – адвокат Е. Я. Б. от АК Пловдив, чийто пълномощия са оттеглени в съдебно заседание (без наличие на доказателства за обективна невъзможност на посочения адвокат да осъществява задълженията си, каквито твърдения са наведени от молителя) и то след като молбата за предоставяне на правна помощ е била подадена (друг е въпросът, че молбата за правна помощ е депозирана след подаване на отговор на касационна жалба и след като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради което и предвид ограничения предмет на касационното производство защитата от адвокат на този етап би била без реални последици за молителя). Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,