Определение № 52 от 11.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 304/2020 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на определение № 1527 от 18.05.2020г., постановено по НЧД № 1606/20г. по описа на Софийски градски съд, НО, 23 с-в, с което делото е изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност. Становището на прокурора е, че компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд. Производството е образувано по реда на чл.11, ал.4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация в Софийски районен съд по искане на полицейски инспектор от 03 РУ-СДВР, тъй като П. П. И., привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, отказал да бъде дактилоскопиран, фотографиран и да му бъде снет ДНК-профил. С определение от 02.03.2020г. делото е прекратено и изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура. Тъй като в мотивите на съдебния акт е изразено становище, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, пред него е образувано НЧД № 1606/20г., по което също е постановено прекратяване и е повдигнат спор за подсъдност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери следното: Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.5 от ЗМВР, при отказ на лицето, подлежащо на задължителна регистрация да бъде регистрирано, действията по регистрацията се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. Софийски районен съд неправилно е преценил, че родово компетентен е Софийски градски съд. Престъплението по чл.198 от НК не е сред изброените в чл.35, ал.2 от НПК, нито обвиняемото лице е от категорията на изброените в чл.35, ал.3 от НПК. Налага се изводът, че съответният първоинстанционен съд е именно Софийски районен. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, настоящият състав на ВКС, ІІ н.о. прецени, че делото следва да се разгледа от районния съд в гр. София, поради което