Определение № 367 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на М. Н. Д., гражданин на Руската федерация срещу определение №12291 от 09.04.2025г., постановено по адм.д .№ 12729/2024г. по описа на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Министерство на правосъдието в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане иска на частния жалбоподател срещу Министерство на правосъдието за осъждането на ответника да му заплати сумата от 10 000лв. неимуществени вреди, които са следствие от незаконното му обвинение в становище на Съвета по гражданството, изразяващо се в констатацията, че „свидетелството за раждане на майката на ищеца е поправено. С определение № 5876 от 20.02.2025г. по адм.д. № 12729/2024г. административният съд е оставил исковата молба без движение като е дал указание на ищеца да посочи от кои действия или бездействия на ответника се претендират вредите. С уточнителна молба от 05.03.2025г. ищецът е поискал съдът да осъди Министерство на правосъдието на Република България да му заплати исковата сума от 10000 лв. като обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност., както и да заплати съдебно-деловодните разноски. С обжалваното определение съдът е приел, че указанията за отстраняване на нередовността на исковата претенция, за които са дадени указания с нарочно определение, не са били изпълнени и на осн. чл. 158, ал.3 АПК е оставил без разглеждане исковата молба. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на съда, че първоначално подадената искова молба съдържа неясни фактически обстоятелства и неясен петитум, като не са уточнени конкретните действия или бездействия на длъжностните лица на ответника, от които се претендират вредите. След подаване на уточнителната молба нередовността на иска също така не е отстранена. Посочването на конкретните действия или бездействия, от чиито незаконосъобразен характер са причинени вредите за ищеца, е необходимо, тъй като те определят предмета на спора по делото. Ищецът не е изпълнил указанията на съда, поради което правилно административният съд е приел, че нередовността на исковата молба не е отстранена. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд