Определение № 60412 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. против определение № 60191/21.06.2021 г. и определение № 60232/26.07.2021 г., и двете постановени по гр. д. № 1582/2021 г. по описа на Върховен касационен съд (ВКС), Трето гражданско отделение. С първия съдебен акт е оставена без разглеждане и върната молбата на настоящата жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение от 15.05.2018 г. по гр. д. № 184/2018 г. на Окръжен съд – Плевен. С втория обжалван съдебен акт е оставена без уважение молбата на Д. за предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваните определения и се иска същите да бъдат отменени. Ответната по жалба УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – [населено място] не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не ангажира становище. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По частната жалба в частта й против определение № 60191/21.06.2021 г. по гр. д. № 1582/2021 г. на ВКС, III г. о. В разглежданата й част жалбата е недопустима, като подадена извън решителния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Атакуваното с нея определение 60191/21.06.2021 г. по цитираното гр. дело на ВКС е съобщено на страната на 05.07.2021 г. чрез назначения й по реда на чл. 95 ГПК служебен адвокат Е. Р.. Частната жалба срещу посоченото определение на ВКС е подадена по пощата на 12.08.2021 г. (видно от пощенското клеймо и по арг. от чл. 62, ал. 2 ГПК) – т. е. след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е просрочена. Затова тя не следва да се разглежда по същество, а образуваното по нея производство по настоящото дело следва да се прекрати. По частната жалба в частта й против определение № 60232/26.07.2021 г. по гр. д. № 1582/2021 г. на ВКС, III г. о. В тази си част сезирането е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочено срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустимо. По съществото си е неоснователно поради следните съображения. За да постанови тук обжалвания правен резултат предходният състав на ВКС е приел, че по делото на молителката Д. е вече предоставена правна помощ и за неин процесуален представител е назначена адв. Е. Р., поради което последващата й молба за предоставяне на правна помощ по същото това дело е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. В извънинстанционното производство по отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд в [населено място] страната е поискала да бъде допуснато предоставянето на правна помощ и молбата й е уважена при предпоставките на чл. 23, ал. 3 ЗПП като за неин процесуален представител е назначена определената адв. Е. Р.. С последващо заявление, вх. № 65842 от 19.07.2021 г. по регистъра на ВКС (изпратено по пощата на 15.07.2021 г.) молителката Д. е поискала (отново) да й бъде назначен особен представител по делото. С допускането на правна помощ на страната по реда на чл. 95 ГПК и назначаването на адв. Р. за служебен адвокат е реализирана целта на производството по Глава десета на ГПК. Липсват данни предоставената правна помощ на молителката да е прекратена или тя да е лишена от правна помощ – арг. от чл. 96 ГПК, последицата от което е препятстване упражняването правомощията на служебния адвокат в производството по отмяна, когато би възникнало основание (при предпоставките на чл. 23 ЗПП) за нова молба за правна помощ по чл. 95 ГПК. Ето защо, искане за предоставяне на нова правна помощ при вече допусната такава е неоснователно. Като е достигнал до същия извод и е оставил без уважение молбата на настоящата жалбоподателка предходният състав на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.