Решение № 286 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2009 г.

Решение № 286 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 335 от 31.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 139 от 25.05.2009 г. по гр. дело № 3754/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV-то "д" отделение, с което е отменено решението от 24.06.2008 г. по гр. дело № 661/2000 г. на Софийския районен съд, 45-ти състав и е отхвърлен предявения от Н. Г. А. срещу П. Л. А. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху апартамент, находящ се в партерния етаж на жилищната сграда на ул. "Р" № 1, вх. В, с югоизточно и северно изложение, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, тоалетна, баня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80 кв. м., при съседи: изток, юг и север-двор, запад - д-р А., заедно с мазе-източно с площ 7.80 кв. м., при съседи: двор, А., коридор и З., заедно със северното таванско помещение с площ от 8.33 кв. м., при съседи: двор, П. и стълбище, ведно с 201.953/9758418 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ ХI-11 от кв. 405 по плана на гр. С., м. "Ц". Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация П. Л. А. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли ревандикационния иск, въззивният съд е приел, че придобитите от ищцата/сега касатор/ права по договора за продажба, предмет на нотариален акт № 163 от 25.11.1999 г. не са противопоставими на ответника, тъй като действието на вписаната на 22.04.1999 г. възбрана върху апартамента за обезпечаване на исковете по гр. дело № 732/1999 г. на Софийския градски съд, I-6 състав не е отпаднало с влизане в сила на определението за прекратяване на производството по същото дело. Съдът е приел, че съдията по вписванията извършва заличаване на вписаната възбрана на основание влязло в сила определение за отмяна на обезпечението, а след като до приключване на устните състезания по делото не е било постановено определение по чл. 321 ГПК (отм.), а след 1.03.2008 г. - по чл. 402 ГПК, възбраната не е била заличена и ревандикационният иск е неоснователен. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че изходът на делото по ревандикационния спор е в зависимост от отговора на въпроса дали за правата на трето лице, договаряло относно възбранен имот е от значение да е придобило правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка или е достатъчно да се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена, както и дали положението при отпадане на обезпечителна възбрана е сходно с отменяването на екзекутивна възбрана при прекратяване на изпълнението /чл. 330 във връзка с чл. 346, ал. 2 ГПК - отм., тълк. решение № 47 от 1.04.1965 г. по гр. дело № 23/1965 г. на ОСГК на ВС/. По делото е безспорно, че ищцата/касатор/ е закупила на 25.11.1999 г. от Г. Т. С. и М. Г. С. процесния апартамент с договор за продажба по нотариален акт № 1* т. VI, рег. № 6* нот. дело № 1126/1999 г., вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 2* акт № 1* т. LLVI, дело № 26209/25.11.1999 г. От нотариален акт № 47, т. I, рег. № 1* нот. дело № 53/1999 г., вписан на 20.04.1999 г. с вх. рег. № 6080/1999 г., № 21, т. ХХII, дело № 5324/1999 г. е видно, че на 25.03.1999 г. ответникът чрез пълномощника си Г. Л. С. е продал процесния апартамент на Г. Т. С. /праводател на ищцата/. Със заповед от 21.04.1999 г. по гр. дело № 204/1999 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който П. Л. А. ще заведе срещу Г. Л. С. и Г. Т. С. за прогласяване недействителността на продажбата от 25.03.1999 г. чрез налагане на възбрана върху процесния апартамент, която е вписана на 22.04.1999 г. От искова молба вх. № 9513/5.05.1999 г. е видно, че П. Л. А. е предявил срещу Г. Л. С. и Г. Т. С. искове за обявяване за нищожен договора от 25.03.1999 г. като сключен без представителна власт, евентуално за унищожаване на сделката, като е било образувано гр. дело № 732/1999 г. на Софийския градски съд, I-6 състав. Производството по това дело е било прекратено с влязло в сила на 21.02.2006 г. определение въз основа на подадена на 4.09.1999 г. молба от ищеца за оттегляне на иска. С решение № 38 от 14.03.2000 г. по гр. дело № 598/1999 г. Софийският градски съд, БК, 7-ми състав е поставил ответника под ограничено запрещение поради заболяването му от шизофрения-параноидна форма. Решението е влязло в сила на 20.04.2000 г. На ограничено запретения ответник е бил учреден попечителски съвет с попечител З. Л. А. /удостоверение № ПО-94-3-01/18.05.2000 г./ Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 320, изр. първо, чл. 330, ал. 2 и чл. 346, ал. 2 ГПК (отм.). Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено било вследствие недопустимост на иска, било вследствие на оттегляне на иска или на отказ от него, обезпечителната мярка е неоправдана и следва да бъде отменена, защото противозаконно ограничава правната сфера на ответника. В тези случаи отмяната на обезпечителната мярка става по реда на чл. 321 ГПК (отм.), а отменената обезпечителна мярка се вдига, след като влезе в сила определението за нейното отменяне /чл. 321, ал. 3 ГПК - отм./. За правата на трети лица, договаряли относно възбраненото право /в случая жалбоподателката-купувач по сделката от 25.11.1999 г./ обаче от значение е не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. Основанието за отмяна на обезпечителната мярка действа по право, и то с обратна сила, поради което е без значение кога е било придобито правото на третото лице - дали преди или след възникване на основанието за отмяна на обезпечителната мярка. Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено /в случая, вследствие оттегляне на иска за нищожност, респ. унищожаване на сделката/, обезпеченият ищец няма достоен за защита интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане, поради което правата на последното върху възбранения имот се запазват. В подкрепа на този извод е и функционалната зависимост между исковия и обезпечителния процес, както и връзката на обезпечителния с изпълнителния процес. Определението, с което се допуска обезпечителна мярка е обезпечително основание за налагането й и изпълнява в обезпечителния процес спрямо принудителното налагане на мярката същата функция, каквато изпълнява изпълнителното основание в изпълнителния процес. Обезпечителната заповед пък е условие, за да се упражни правото за обезпечаване и изпълнява в обезпечителния процес същата функция, каквато изпълнява изпълнителния лист в изпълнителния процес. Специално за изпълнителния процес, въпросът е намерил разрешение в практиката на Върховния съд чрез тълкувателно решение № 47 от 1.04.1965 г. по гр. дело № 23/1965 г. на ОСГК при действието на отменената разпоредба на чл. 330, ал. 2 ГПК. В него е прието, че постановлението на съдебния изпълнител по чл. 330, ал. 2 ГПК (отм.) не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение, а с него се установява, че по силата на закона изпълнението вече е прекратено. Посочено е още, че щом са настъпили фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК (отм.), настъпва по право и прекратяването на принудителното изпълнение, като наложените възбрани и запори отпадат от момента, от който се прекратява действието им, независимо от това дали са вдигнати или не. Цитираното тълкувателно решение не е от категорията актове на Върховния съд, които се обхващат от т. 2 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не съставляват съдебна практика, имаща задължителен за съдилищата характер съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На общо основание обаче тълкувателно решение № 47 от 1.04.1965 г. по гр. дело № 23/1965 г. на ОСГК на ВС съставлява част от съдебната практика въобще, която според настоящия състав може да бъде съобразена по аналогия и за хипотезата на отпадане на обезпечителната възбрана. Щом с прекратяване на принудителното изпълнение на някое от основанията по чл. 330, ал. 1, б. "а" - б. "е" ГПК (отм.) отпадат наложените възбрани и запори и се прекратява действието им, независимо от това дали са вдигнати или не; за отмяната на обезпечителната мярка е достатъчно да се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. Без да съществува тъждество на хипотезите, налице е сходство между случаите на отпадане на обезпечителната възбрана с тези на отменяване на екзекутивната възбрана. Следователно, на втората част от въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се отговори утвърдително. Предвид изложеното, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че щом до приключване на устните състезания по делото не е постановено влязло в сила определение по чл. 321 ГПК (отм.), а след 1.03.2008 г. - по чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението, възбраната върху процесния имот не е била заличена и ищцата/сега касатор/ не може да противопостави на ответника правата си по договора за продажба от 25.11.1999 г. Въззивното решение е постановено при наличието на касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК, поради което подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови друго, с което ревандикационната претенция да бъде уважена. След като основанието, което налага отменяването на възбраната действува по право, и то с обратна сила, с неговото осъществяване обезпечителната мярка отпада, независимо дали е вдигната или не. В случая, такова основание за отпадане на обезпечителната възбрана е влязлото в сила на 21.06.2006 г. определение на Софийския градски съд, I-6 състав, с което въз основа на заявено на 4.09.1999 г. от ищеца по гр. дело № 732/1999 г. оттегляне на иска, производството по същото дело е било прекратено. За правата на ищцата/сега касатор/ Н. Г. А., договаряла относно възбранения апартамент е без значение, че е придобила права преди формалното вдигане на възбраната, щом производството по иска, за обезпечаване на който е била наложена е прекратено с влязло в сила определение. Към датата на продажбата на процесния имот от ответника П. Л. А. на праводателите на ищцата/касатор/, продавачът е бил дееспособен, могъл е да участвува самостоятелно в гражданския оборот и да извършва сделки на разпореждане. Решението за поставянето му под ограничено запрещение е влязло в сила на 20.04.2000 г. и действа занапред, т. е. всички действия и сделки, извършени от това лице преди това са правно валидни. Валидно е и разпореждането с процесния имот в полза на Г. и М. С., извършено на 25.03.1999 г. с нотариален акт № 47, т. I, рег. № 1* нот. дело № 53/1999 г. Сделката не е обявена за нищожна, нито е унищожена на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето и евентуално по чл. 27, предл. първо и четвърто от ЗЗД. С прекратяване на производството по гр. дело № 732/1999 г. на СГС, I-6 състав поради оттегляне на и сковете за нищожност и унищожаемост на договора за продажба, е отпаднало и правото на ответника А да упражнява фактическа власт върху процесния апартамент. В обобщение, искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата/касатор/ направените от нея разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 4 946,55/четири хиляди деветстотин четиридесет и шест + 0,55/лева съгласно представения от адвокатите В. и Г. списък по чл. 80 ГПК. От договора за правна защита и съдействие от 3.06.2009 г. е видно, че в полза на адвокатите С. И. и В. Щ. е договорено възнаграждение в размер на 1 200 лева, но няма данни сумата да е внесена от страната и не следва да й бъде присъждана под формата на разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.