Определение № 4135 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Б. К. против определение № 3593/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2395/2024 г. от състав на ІІІ г.о. на ВКС. С него е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № 4357/31.10.2023 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 13876/2023 г., потвърдено с решение № 69/15.01.2024 г. на Пловдивския окръжен съд, по гр.д. № 3187/2023 г., с което са наложени мерки за защита, които задължават К. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие и му се забранява приближаване на пострадалите лица, местоработата на Н. В. Г., детската градина на Т. К. К., както и местата за социални контакти и отдих и на двете за срок от 7 месеца. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че в него неправилно било прието, че влезлите в сила решения по ЗЗДН не подлежат на отмяна. Твърди се, че производството по ЗЗДН макар и да разкрива редица белези на спорната съдебна администрация, всъщност показва и множество отклонения, които са нетипични за този вид производства. Като именно последиците от влязлото в сила решение и противопоставимостта на тези последици на страните по делото, дават основание да се застъпи тезата, че влезлите в сила решения по ЗЗДН подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В частната жалба се излагат и доводи за неправилност на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд и за неоснователност на молбата, която е уважена с него, но тези съображения на жалбоподателя нямат отношение към законосъобразността на обжалваното определение № 3593 от 12.07.2024 г., поради което не следва да се обсъждат в настоящото частно производство. Ответникът по частната жалба Н. В. Г. в лично качество и като майка и законен представител на Т. К. К., чрез пълномощник адв. Н. Д., в отговора си излага съображения за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение от 12.07.2024 г., съставът на ВКС ІІІ г.о., е приел, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и същото представлява проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. Приел е, че като акт на спорна съдебна администрация влязлото в сила решение по ЗЗДН не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. На отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. С оглед на това извънредният способ за контрол не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, постановени в защита по реда на съдебно администриране, чийто правен резултат може да бъде променен, чрез молба за разглеждане в ново производство. Решението, чиято отмяна иска молителят е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове не е материалноправен спор относно съществуването на субективно право, а промяната на граждански правоотношения, която не е проявление на упражнено потестативно право, а се постановява от съда с оглед на неговата преценка за целесъобразното уреждане на гражданските правоотношения, съгласно очертани в закона критерии и интереси. Актовете на спорна съдебна администрация могат да бъдат изменяни и отменяни въз основа на факти, съществували по време на висящността на процеса, за които страните не са знаели, поради което не са ги въвели в процеса. Преценката за тяхното значение за промяната на гражданското правоотношение се извършва към момента на приключване на устните състезания, но за реализиране на правната промяна е без значение дали те са новонастъпили или новооткрити. Изменението на постановения от тези решения резултат въз основа на новите обстоятелства ги отличава от решенията, ползващи се със сила на присъдено нещо, тъй като при последните съществуването на правото се установява към определен минал момент - към момента на устните състезания, след който правото не може да се оспорва въз основа на обстоятелства, настъпили преди приключване на устните състезания. В този смисъл при решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществуващи към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно за съда и не повлияли на неговата преценка, поради което приложимият ред за постигането й не е чрез отмяната по реда на глава 24 ГПК, а посредством отправено искане за промяна въз основа новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност, по което компетентен да се произнесе е съответния районен съд, а не касационната инстанция. От изложеното следва, че като е приел в обжалваното определение № 3593 от 12.07.2024 г., че подадената от жалбоподателите молба за отмяна по реда на гл. 24 от ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд, постановено в производство по ЗЗДН, е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, съставът на ІІІ г.о. на ВКС е постановил правилен съдебен акт – съобразен с процесуалния закон и със задължителната практика на ВКС по приложението му, поради което същото следва да се потвърди. В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Водим от горното, състав на ВКС