Определение № 126 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3453/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от [населено място] срещу решение № 292 от 28.03.2013 г. по в. т. д. № 101/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 4369 от 02.11.2012г. по гр. д. № 4077/2012 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу него, в качеството му на поръчител по договор за банков кредит от 03.01.2007 г. и анекс от 07.04.2009 г., положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на банката за следните суми: 14 844.25 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 4 200.12 лв. – редовна лихва за периода 15.08.2009 г. – 21.11.2011 г.; 1 886.52 лв. – наказателна лихва за периода 15.09.2009 г. – 08.12.2011 г.; 1 177.93 лв. – деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 20048/2011 г. на Варненски районен съд. Настоящият състав, като взе предвид, че част от въпросите, с които касаторът е обосновал допускане на касационния контрол, са предмет на висящи тълкувателни дела на ОСГТК на ВКС, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. По-конкретно, въпроси № 2, № 3 и № 4 са включени в предмета на тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 9 и т. 18), а въпрос № 6 – в предмета на тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 1). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение