Решение № 2932 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2013 г.

Решение № 2932 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на на Светослав Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, срещу решение № 759 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 1809 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на ЕТ "Деян Маджаров-Мадлок" е отменен ревизионен акт № 181104395 от 18.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 124 от 12.04.2012 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определени задължения за данък върху доходите за ревизирани 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 31 721.32 лв. и лихва за забава в размер на 11 546.29 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Деян Маджаров-Мадлок", чрез процесуалния си представител адв. Антон Неделчев оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 181104395 от 18.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 124 от 12.04.2012 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определени задължения за данък върху доходите за ревизирани 007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 31 721.32 лв. и лихва за забава в размер на 11 546.29 лв. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето, в качеството му на едноличен търговец относно определяне на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирани години 2007 г., 2008 г. и 2009 г. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което е проведена по специалния ред и са определени задължения за 2007 г. и 2008 г. в посочения размер. Данъчната основа е определена според подадените от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за реализирани доходи през ревизираните години и от доходите, приети като такива по т. 2 (укрити доходи) и по т. 7 ( парични разходи, които превишават доходите) от посочената разпоредба. Освен това се констатира, че ревизираното лице е получател по фактури за стоки и услуги, издадени от "МКСервиз" ООД и по една фактура, издадена от "Консолид" ООД, като според ревизиращият орган не е налице прехвърляне на право на собственост и осъществяване на услугите, които те материализират. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, отграничени са основните спорни моменти, направен е анализ на събраните доказателства и преди всичко на заключението по съдебно-счетоводната експертиза и е направен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. За да отмени този акт, съдът на първо място е приел, че той не съдържа анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради което същият не се ползва с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. На второ място съдът, след подробен анализ на съдебно-счетоводната експертиза и кредитирането й, е приел, че не се доказват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което и неправилно по основание и размер са определени задълженията за данък върху дохода за 2007 г. и за 2008 г., като актът е отменен и за 2009 г., т.е. за целия ревизиран период. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е дали са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за да се осъществи ревизията по специалния ред за това, като даването на отговор по този спор се предшества от приетото от съда за неправилното й осъществяване по специалния ред, понеже самият ревизионен акт не съдържа анализ на тези обстоятелства. Спорен се явява формираният паричен поток, доколкото се приема от съда, че при формирането му не са взети предвид налични средства към 1.01.2007 г. Според касатора спорен е и въпросът относно оборването на констатациите на ревизионния акт за нереалността на доставките на стоки и услуги по отношение на ревизирания субект, по които е получател от посочените две търговски фирми, както и изцяло кредитирането на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. По повод на приетото от съда за липса на анализ на обстоятелствата по т. 2 и т. 7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира, че възражението на касатора е частично основателно, понеже констатации се съдържат в ревизионния доклад, като те са фактическите и са послужили като основание за издаването на ревизионния акт. Това не рефлектира върху извода на съдебния състав, че решението е правилно, понеже при съобразяване с действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и с оглед на процесуалното поведение на адресата на ревизионния акт и жалбоподател, в лицето на който е доказателствената тежест, тези констатации са оборени. По повод на кредитирането на експертизата следва да се приеме, че възражението е неоснователно, понеже заключението по нея е прието без оспорване. Освен това същото съдържа подробен анализ на паричния поток по години с конкретно посочване на приходите и разходите в приходната и разходната им част, техните източници и основания за осъществяването им и то въз основа на събраните още в ревизионното производство доказателства, включително и относно наличния баланс при отчитане на разполагаемите средства за 2005 г. и за 2006 г., общо. Конкретно по довода, че за тези данни няма доказателства, то безспорно се явява наличието на сумата от 31 900.00 лв. по конкретно посочената сметка при "Уникредит Булбанк" АД. Основателно е възражението на ответната страна по повод тази сума, че същата на практика се явява елиминирана, понеже е посочена в приходната и разходната част на баланса за годината. По отношение на другия спорен момент относно нереалността на доставките от "МКСервиз" ООД следва да бъдат споделени съображенията на съда относно включване на услугите по изработка на дизайнерски проекти и заготовките, в себестойността на произведената от ревизирания субект продукция - метални изделия и отчетен в счетоводството му приход от продажби на същата, в която са вложени материалите и услугите по процесните фактури и по който приход не се спори. По повод на доставката от "Консолид" ООД и нейната реалност, съдът правилно се е позовал на наличието на споразумение между страните по нея, на издадената фактура, на счетоводното отразяване на същата при доставчика и получателя - ревизираното лице, както и на установения от експерта ръст на нарастване на доставките за чуждестранни дружества за предшестващата година и за първата ревизирана, както и на събраните гласни доказателства - разпит на управителя на самото дружество Борислав Цонев Петров. По повод довода, че съдът е отменил ревизионния акт и за 2009 г., а за тази отчетна година няма определено задължение, то същият е неоснователен. Жалбоподателят има правен интерс да оспорва акта и в тази част, като преценката за неговата незаконосъобразност рефлектира с оглед на диспозитивната част на съдебното решение и върху констатациите в административния акт за посочената финансова година. По отношение на съдебните разноски, същите правилно са определени с оглед на изхода от спора и представляват такива за държавна такса и възнаграждение на съдебния експерт. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2 000.00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък и платежни документи - фактура № 296 от 3.07.2013 г. и извлечение от банкова сметка. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение