Решение № 1920 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, против Решение № 3899/14.10.2024 г., поправено с Решение № 5116/11.11.2025г., постановено по адм. дело № 75/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Искането е за отмяна на решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (PA) № Р- 16001623002277-091-001/03.10.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 476/20.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, на „НОРДИС 80“ ЕООД с ЕИК 204378661, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК 204378661 не взема становище по касационната жалба. Предмет на касационен конктрол е и частна жалба срещу Определение № 677/14.02.2025 г., поправено с Определение № 1183/14.03.2025 г., постановено по адм. дело № 75/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик относно определените от съда разноски в размер на 4 509,00 лв., които е осъдена да заплати дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, както и в частта от определението, в която съдът приема, че не са налице основания за прилагане на 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът - Нордис 80“ ЕООД, ЕИК 204378661 чрез адв. Стоименов в писмено възражение оспорва частната жалба и допълнението към нея. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Пазарджик е била законосъобразността на РА № Р- 16001623002277-091-001/03.10.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 476 от 20.12.2023 год. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на „НОРДИС 80“ ЕООД са установени допълнително задължения за ДДС на дружеството, както следва: м.06.2017 год. възлизащи в размер на 107,37 лева – главница и лихви – 69,42 лева, м.08.2017 год. възлизащи в размер на 32,19 лева – главница и 20,26 лева - лихви, м.09.2017 год. възлизащи в размер на 68,33 лева - главница и 42,43 лева – лихви, м.10.2017 год. възлизащи в размер на 72,20 лева – главница и 44,21 лева – лихви, м.11.2017 год. възлизащи в размер на 115,03 лева – главница и 69,48 лева – лихви, м.12.2017 год. възлизащи в размер на 18 268,92 лева – главница и 10 877,40 лева – лихви, м.01.2018 год. възлизащи в размер на 118,52 лева – главница и 69,55 лева – лихви, м.02.2018 год. възлизащи в размер на 351,75 лева – главница и 203,67 лева – лихви, м.03.2018 год. възлизащи в размер на 637,64 лева – главница и 363,71 лева – лихви, м.07.2018 год. възлизащи в размер на 7,15 лева – главница и 3,84 лева – лихва, м.08.2018 год. възлизащи в размер на 18,84 лева - главница и 9,95 лева – лихви, м.12.2018 год. възлизащи в размер на 9425,59 лева – главница и 4656,32 лева – лихви, м.03.2019 год. възлизащи в размер на 88,04 лева – главница и 41,29 лева – лихви, м.10.2019 год. възлизащи в размер на 252,92 лева – главница и 103,59 лева – лихви, м.12.2019 год. възлизащи в размер на 941,58 лева – главница и 369,67 лева – лихви, м.07.2020 год. възлизащи в размер на 6,30 лева – главница и 2,10 лева – лихви, всичко в размер на 30 512,37 лева - главница и лихви – 16 946,89 леви и в частта му, в която е изменен за допълнително установените задължения на дружеството за ДДС за периода: м.04.2017 год. – от 232,33 лева на 49,15 лева – главница и от 154,14 лева на 32,16 лева – лихви, м. 05.2017 год. – от 369,06 лева на 300,82 лева – главница и от 241,68 лева на 196,99 лева - лихва, м.04.2018 год. – от 134,54 лева на 49,84 лева – главница и от 75,62 лева на 28,01 лева – лихви, м.06.2018 год. – от 113,13 лева на 4,72 лева – главница и от 61,67 лева на 2,57 лева - лихви, м.09.2018 год. – от 419,91 лева на 14,86 лева – главница и от 218,17 лева на 7,72 лева – лихви, м.10.2018 год. – от 41,55 лева на 40,21 лева – главница и от 21,23 лева на 20,55 лева – лихви, м.05.2019 год. – от 35,04 лева на 10,16 лева главница и от 15,84 лева на 4,59 лева – лихви, м.09.2019 год. – от 474,72 лев на 428,40 лева – главница и от 198,51 лева на 179,14 лева – лихви както и задължения за корпоративен данък, както следва: за 2017 год. – от 286,94 лева на 232,13 лева – главница и от 164,79 лева на 133,31 лева – лихви, за 2018 год. – от 1 028,57 лева на 947,09 лева – главница и от 486,41 лева на 447,88 лева – лихви, за 2019 год. – от 904,29 лева на 851,83 лева – главница и от 312,83 лева на 294,68 лева – лихви, за 2002 год. – от 211,05 лева на 1,76 лева – главница и от 51,61 лева на 0,43 лева – лихви, общо възлизащо в размер: от 4 251,13 лева на 2930,97 лева – главница и от 2002,5 лева на 1348,48 лева – лихви. От събраните в ревизионното производство доказателства се установява, че при осъществяване на търговската си дейност „Нордис“ 80 ЕООД не е отчело в пълен размер реализираните приходи. Въз основа на извършен анализ на счетоводните документи, отчетите за приходите и разходите и данните от насрещни проверки на доставчици, органите по приходите са констатирали наличие на фактурирани доставки на стоки, които са отчетени в счетоводството на доставчиците, но не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице. Установено е, че закупените стоки са обичайни за предмета на дейност на дружеството, същите не са заведени по материалните му сметки и не са налични към края на съответните отчетни периоди, поради което обосновано е прието, че са реализирани продажби, от които не са отчетени приходи. При тези данни съдът е счел, че правилно приходната администрация е приела, че счетоводството на дружеството не отразява вярно извършените стопански операции и не позволява определяне на данъчната основа по общия ред. Налице са данни за укрити приходи и непълно счетоводно отчитане, което обосновава приложението на особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. На следващо място съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, възложена вследствие на решение на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като приходната администрация е извършила единствено корекция на данъчната основа за неосчетоводени доставки на стоки, но без да се изложи мотиви относно начина на формиране на сумите и без конкретизация на фактурите. Според съда ревизиращият орган е определил стойността на неотчетените продажби за различните години, но не е посочил използвания метод за изчисление, не е обяснил начина на формиране на надценката; не е посочил конкретните фактури, въз основа на които са изчислени задълженията. Съдът е ценил експертното заключение на вещото лице по СИЕ, според което в ревизионния акт не са посочени конкретни фактури, формиращи стойността на незаприходените стоки, посочени са неправилни стойности за 2019 г., част от сумите за „укрити приходи“ са изчислени неправилно.След анализ на конкретни фактури (вкл. от „Лидл България“, „Метро Кеш енд Кери“, „Миас груп“ и др.) вещото лице е определило действителната стойност на неотчетените фактури по години. Експертизата установява, че от ревизията са изключени фактури на определени контрагенти, по които не са извършени насрещни проверки или липсват данни за получател, което е довело до промяна в стойността на неотчетените доставки. По отношение на начисления допълнителен ДДС за извършени подобрения в ресторант „Виктория“ – Панагюрище, съдът е кредитирал свидетелските показания на Т. Р. и Г. Р., и заключението на вещото лице по СТЕ, като е формирал извод, че определени конкретни стойности на извършените дейности и оборудване за 2017 г. и 2018 г., не са били отчетени вярно от приходния орган. Неправилно е отказано и право на данъчен кредит за закупени пелети от „Фортим“ ООД, въпреки доказателства за използването им в дейността на дружеството, доколкото последното е използвало за отопление котел, който работи с пелети и с дизелово гориво. По направените в касационната жалба оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Основателни са касационните оплаквания, свързани с недопустимост на част от първоинстанционното решение. Административен съд - Пазарджик не е съобразил обективните предели на спора, с който е бил сезиран. Като е приел, че предмет на съдебно обжалване е Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. изменен, с Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите, в частта му, за установяване на допълнително установени задължения за ДДС на стойност 1568,71 лева – главница, а не 1560, 40 лева, каквото задължение е определено в решението на директора на ОДОП, съответно като е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в тази му част, първонстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, поради което е постановил недопустим в тази си част съдебен акт. В останалата част обжалваното решение е неправилно. Ревизионното производство по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 02.02.2017 г. до 28.02.2021 г. и по ЗКПО - корпоративен данък - от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. През обследваните периоди дейността на дружеството е ресторантьорство и се осъществява в обект Ресторант „Виктория“, гр. Панагюрище, пл. „20-ти април“. Поради липсата на счетоводни данни ревизиращите органи правилно са приели, че неосчетоводените стоки са реализирани чрез продажби и са определили данъчната основа по особения ред на чл. 122–124а ДОПК за корпоративен данък (ЗКПО) за периода 2017–2020 г. и за ДДС за периода 2017–2021 г. Размерът на неотчетените приходи е определен чрез средна търговска надценка, изчислена въз основа на предоставена от дружеството информация. Ревизията е повторна и е извършена след отмяна на предходен ревизионен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Процесният ревизионен акт е частично изменен и потвърден от решаващия орган, като в частта с недостатъчно доказателства по някои фактури е отменен, а в останалата част — потвърден и именно тя е предмет на съдебния спор. Съдът е направил извод, че ревизиращият орган не е изпълнил напълно дадените указания и не е изложил достатъчно ясни мотиви относно начина на формиране на данъчните задължения, използвания метод на изчисление и определянето на надценката. Съдебните мотиви обаче са неясни и противоречиви, тъй като разглеждат и части от ревизионния акт, които не са предмет на обжалване, както и фактури, които самият жалбоподател не оспорва - стр. 6 и стр.7-8 от съдебното решение. Следва да се се посочи, че ревизираното дружество не оспорва определени неосчетоводени фактури, това предполага, че не се оспорва и използваният от приходните органи метод за определяне на данъчната основа и размера на задълженията по тях. На следващо място органите по приходите правилно са намалили декларираните от „НОРДИС“ 80 ЕООД разходи за 2018 г. и 2019 г. за закупени пелети по фактури, издадени от „ФОРТИМ“ ООД, тъй като е установено, че те не са използвани във връзка с дейността на дружеството. Не са ангажирани доказателства пелетите да са използвани за отопление на ресторант „Виктория“ в гр. Панагюрище. Видно от представените в контролните производства данни с ВХР5328/31.04.2023г. ресторантът се е отоплявал с дизелово гориво, доставяно от „ЛАЗАРСОН –А“ ЕООД. Дизеловата горелка е била използвана при 24 часов режим на работа през месеците от октомври до март включително. За това свидетелства представената справка за технически данни на горелката като доказателство за извършения разход на гориво, доставено от доставчик „Лазарсон- А“ ЕООД. Поради това разходите са приети за несвързани с дейността и е извършена корекция на данъчния финансов резултат по ЗКПО. По отношение на ЗДДС не е признат данъчен кредит в размер на 2 602,35 лв., ползван от „НОРДИС 80“ ЕООД по 10 фактури за пелети, издадени от „ФОРТИМ“ ООД, тъй като е прието, че стоките не са използвани за икономическата дейност. Според приходните органи отоплителната инсталация работи само с дизелово гориво, което се потвърждава от писмени доказателства, обяснения на управителя и технически данни за съоръжението. Съдът обаче е приел, въз основа на свидетелски показания, че котелът може да работи както с пелети, така и с дизел, и е признал разходите за пелети. Настоящата инстанция счита за основателни възраженията на касатора в тази насока, тъй като извода на първоинстанционния съд противоречи на наличните писмени доказателства и се основава единствено на свидетелски показания без допълнителни аргументи. Органите по приходите са начислили допълнително ДДС на „НОРДИС 80 „ЕООД за извършени разходи по ремонт и подобрения на ресторант „Виктория“, предоставен за безвъзмездно ползване по договор с ЕТ „ВИКТОРИЯ-Г. Р.“. Прието е, че договорът представлява бартер (предоставяне на ползване срещу ремонт и охрана), поради което дружеството е следвало да начисли ДДС върху стойността на извършените строително-ремонтни дейности. Първоинстанционният съд също е приел, че е налице бартер, но неправилно е счел, че страните са свързани лица (поради роднинската връзка между управителя на дружеството и едноличния търговец). Договор за послужване от 01.02.2017 г. е сключен между ЕТ „ВИКТОРИЯ-Г. Р.“ и „НОРДИС 80“ ЕООД и според изчерпателното изброяване на свързани лица в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, юридическо лице и едноличен търговец, роднина по права линия на собственика и управителя на първото, не са свързани лица, както се твърди в обжалваното съдебно решение. Ревизираното дружество по своята правно-организационна форма е ЕООД, и Н. Р. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, като възложителят по договора за послужване е неин баща, действал като едноличен търговец, но сделката не е между свързани лица. Не може да бъде направен извод, че Г. Р., действащ като ЕТ „ВИКТОРИЯ- Г. Р.“ е свързано лице с ревизираното дружество, само въз основа на факта, че дъщеря му е собственик и управител в него. В този смисъл е Решение № 12583/ 22.10.2024г. по адм. дело № 15636/2013г. по описа на ВАС. Следователно възложителят (ЕТ) и изпълнителят (ЕООД) по Договор за послужване от 01.02.2017 г. не попадат в нито една от групите на свързаност за целите на данъчното облагане, тъй като възложителят е ЕТ, а изпълнителят е юридическо лице, а и няма твърдения и данни по преписката, Г. Р. да участва, респективно контролира дружеството на изпълнителя „НОРДИС 80“ ЕООД. Изпълнителят по договора за послужване - „НОРДИС 80“ ЕООД е търговско дружество и само обстоятелството, че възложителят - едноличен търговец е роднина на управителя на ЕООД не е основание да се приеме, че са свързани лица, тъй като такава хипотеза не е включена в цитираната по-горе дефиниция на това понятие в § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, към който препраща т.1, т. 34 от ДР на ЗДДС. В този смисъл неприложима за процесния случай се явява и разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която третира данъчната основа при доставки между свързани лица. Необосновано съдът е кредитирал експертизите и свидетелските показания, тъй като не е обсъдил в съвкупност заключенията на вещите лица със събраните писмени доказателства, нито е взел предвид направеното оспорване на представените в съдебното производство счетоводни регистри. Свидетелските показания са на заинтересовани от изхода по делото лица и не оборват констатациите на приходните органи. Като е приел друго и е отменил оспорения РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата бъде отхвърлена. По частната жалба на директор на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП срещу Определение № 677/14.02.2025 г., поправено с Определение № 1183/14.03.2025 г., постановено по адм. дело № 75/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик: Основателността на касационната жалба води и до основателност и на частната жалба срещу атакуваното определение, с което съдът е присъдил разноски по съразмерност. Следва да се посочи, че предвид крайния изход на делото, нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неприложима, тъй като не са налице фактическите обстоятелства за това. Следователно в полза на НАП следва да се присъдят разноски за всички инстанции, възлизащи общо на сумата от 5 110 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационно обжалване. По изложените съображения Върховен административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 2: