Определение № 214 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 182/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 16.07.20г. по гр.д.№57/20г. ОС Плевен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят – Б. В. М., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, в частта, с която е уважен иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. В. и М. Д. /като наследници на починалия в хода на процеса В. М./ иск срещу ЕТ „Йо Йо –Й. Йотова“, с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 20 000 лева, представляваща неизплатена цена по договор за покупко- продажба на животни от 08. 03. 2017 г.( 19 крави, 2 бр. бикове и 10 малки телета) и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2883,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 20 000 лева за периода от 01.08.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба 07.08.2018г. Установено е по делото, че на 08. 03. 2017 г. е сключен договор между В. М. и И. Й. за покупко- продажба на животни ( 19 крави, 2 бр. бикове и 10 малки телета), като цената на тези животни общо е в размер на 20 000 лева. Прието е за установено, че И. Й. е подписал разписка, от която е видно, че се е задължил със сумата от 20 000 лева към В. М. и следва да върне тази сума до месец януари 2018 г. на два транша: първият да се изплати през месец юли 2017 г. в размер на 10 000 лева и вторият транш да се изплати през месец януари 2018 г. в размер на 10 000 лева. Констатирано е, че ищецът В. М. е починал в хода на процеса и на негово място са конституирани Б. Д. и М. Д.-негови наследници-деца. Констатирано е, че И. Й. е починал преди предявяване на иска, предмет на настоящето производство и В. М. е отправил нотариална покана до законните му наследници Й. Йотова, Е. И. и Ц. Й. с искане да му бъде заплатена цената на продадените животни в размер на 20 000 лева, като поканата е връчена на 17.11 2017 г. чрез нотариус на трите наследнички. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че процесният договор е сключен между В. М. и И. Й., като последният е действал в лично качество, тъй като не се легитимира като представител в сделката на ответника по иска ЕТ „Йо Йо –Й. Йотова“. Прието е, че по делото липсват каквито и да са доказателства, от които да се направи обоснован извод, че И. Й. е действал от името на едноличния търговец, като това не е посочено както в разписката за сумата от 20 000 лева, така и в друг представен по делото писмен документ, като в разписката не се посочва основанието за задължението на И. Й. към В. М., но след като страните не оспорват това обстоятелство, то съдат е приел, че задължението е във връзка с покупко- продажбата на животни, посочена в исковата молба. Съдът е приел, че по делото липсват каквито и да са данни И. Й.. да е извършвал плащания от сметки на едноличния търговец като негов представител, нито са представени доказателства за съществуване на представителна власт за И. Й. да по отношение на търговеца. В подкрепа на изложеното съдът е съобразил и факта, че и нотариалната покана, която е изпратил В. М. не е изпратена до едноличния търговец, а до наследниците на починалия И. Й., което също обуславя изводчава, че продавачът е считал за лично участието на купувача в сделката, а не го е възприел като представител на едноличния търговец. По изложените съображения въззивният съд е счел, че И. Й. е действал при сключване на договора от свое име и за своя сметка, а не като представител на едноличния търговец, поради което искът за заплащане на дължима сума в размер на 20 000 лева от последния е неоснователен и го е отхвърлил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правини въприси от значение за спора: за задалъжението на съда да се произнесе по всички предявени искове и по въпроса как следва да се направи преценката за наличие на представителна власт при едноличен търговец. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПк за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание, тъй като не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Същите не са обусловили решаващите изводи на съда, за неоснователност на предявните искове, които съдът е разгледал на предявеното основание и между надлежните страни. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдът не е отрекъл възможността едноличният търговец да се представлява от друго физическо лице, но анализирайки доказателствата по делото е приел, че в случая не е налице такова представителство. Договорното представителство поражда, както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или между представителя и третото лице (при косвено представителство), като вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт. С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 30/08.04.11г по т.д. №416/10 на ВКС, І т.о. и цитираните от касатора решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009г. по т.д. 447/08г. на ВКС, ІІ т.о. решение №202 от 06.02-2012г. по т.д. №87/2011г. на ВКС, ІІ т.о.и др. е прието, че чл.301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. В случая съдът преценявайки всички доказателства по делото в тяхната съвкупност е достигнал до извод, че няма изрично упалномощаване физическото лице И. Й. да представлява ответника-едноличен търговец при сключване на прозцесната сделка, ното е установено наличие на мълчаливо съгасие на търговеца със сключената сделка. Що се касе до твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд не се е произнесъл по евентуално предявен иск по чл.108 ЗС, то настоящият състав намира, че в тази част жалбата има характер на морлба по чл.250 ГПК, по която следва да се произнесе същия съд. Предвид изложените съображения, съдът