Решение № 4119 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. К. О., чрез адв. Йорданов като процесуален представител, против решение № 4036 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 314/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 10-00-817/14.03.2025 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда относно търпимостта на строежа и преценката му за съответствието на заповедта с принципа по чл. 6 АПК и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Прави искане за отмяна на решението и отмяна на заповедта, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник-кметът по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, чрез пълномощника си юриск. Желязкова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. О. против заповед № 10-00-817/14.03.2025 г., издадена от заместник-кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне строеж „Полумасивна жилищна сграда [номер]“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, частна държавна собственост, вид територия горска, НТП широколистна гора. Строежът е определен като незаконен поради изпълнението му без действащ устройствен план и без издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и строително разрешение. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената от закона форма, при надлежно проведена процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че е установено наличието на незаконен строеж, изграден в поземлен имот - горска територия, за който няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи го за застрояване и при липса на издадени строителни книжа. В тази връзка приема за осъществени хипотезите по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, посочени в оспорената заповед и достига до заключение, че разпоредената за премахване постройка е недопустима независимо от времето на нейното изграждане, поради което не отговаря на условията за определянето й като търпим строеж. Приема, че административният акт е издаден на законно основание в обществен интерес и с легитимна цел, поради което не е налице соченото нарушение на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта постройка представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за изграждането на който се изискват одобрен инвестиционен проект и строително разрешение каквито в случая липсват. Според чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. По делото е представена заповед № 10-00-391/01.03.2024 г. на кмета на община Стара Загора, с която същият предоставя на заместник-кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ определени негови правомощия по ЗУТ, включително да издава заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи. При тези данни съдът достига до правилен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и е валиден акт. Спазени са изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. В оспорения акт строежът е описан точно с неговата площ и технически характеристики. По отношение на местоположението му заповедта препраща към констативен акт № 82/14.02.2025 г. и приложеното към него геодезическо заснемане с номера на сгради. Обосновани са изводите на съда за спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Видно е, че констативният акт е съставен след извършени проверки на място, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които съответстват на посочените в заповедта. Правилно първоинстанционният съд приема, че са изпълнени предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ за определяне на строежа като незаконен. От данните по делото не се установява за имота, в който е изпълнен строежът, да има одобрен подробен устройствен план. Постройката е изградена в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828, представляващ частна държавна собственост съгласно АЧДС № 14236/29.04.2024 г., с трайно предназначение на територията горска и начин на трайно ползване широколистна гора. Не се установява спазването на изискванията на чл. 12, ал. 3 ЗУТ за строителство в горски територии без промяна на предназначението, доколкото процесният строеж не представлява обект, чиито функции са съвместими с предназначението на имота и за него липсва одобрен подробен устройствен план. При тези данни строежът следва да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По делото е безспорно установено, че процесната постройка е изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено строително разрешение, което я определя като незаконна съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Налице са двете, посочени от административния орган основания за издаване на заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика премахването на строежа. Тази последица може да бъде преодоляна, само ако са налице предпоставките за търпимост по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая липсва първата предпоставка за прилагане на режима за търпимост, а именно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ. За имота, в който се намира процесната постройка, няма одобрен подробен устройствен план и строежът не съответства на предназначението на територията за широколистна гора. Освен това годината на строителство – 1991 г., декларирана от касатора в заявление № 10-02-1909/04.03.2025 г., сочи за приложение на разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, която предвижда като предпоставка за търпимост на строежа същият да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В разглеждания случай не се твърди и не се установява процесната постройка да е декларирана по посочения ред. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липса на условията за търпимост поради пренебрегване на факта, че разпоредената за премахване сграда отговаря на БДС и е годна да бъде обитавана, както и че за нея са плащани данъци години наред. Тези обстоятелства са извън законовите предпоставки, предвидени в § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. По делото е безспорно установено, че постройката не е била допустима нито по действащите подробни градоусгтройствени планове, нито към настоящия момент. В тази връзка административният съд извежда законосъобразен извод за липса на предпоставките за търпимост по отношение на процесния строеж. Основното възражение в касационната жалба, че премахването на процесната сграда съставлява нарушение на правото на неприкосновеност на личното жилище по чл. 8 ЕКЗПЧОС е неоснователно. Цитираната разпоредба гарантира правото на жилище и на собствеността върху него. Следва да се има предвид, че защитаваните права по чл. 8, ал.1 от конвенцията не са абсолютни. В чл. 8, ал. 2 са определени границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Посочената норма допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Според установената практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), изложена в решения, постановени по сходни случаи, при оценката на необходимостта от намесата, когато става въпрос за незаконно строителство, следва да бъдат изследвани допълнителни фактори, включително дали жилището е изградено незаконно, дали лицата са го направили съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването, и дали за лицата, засегнати от разрушаването, е на разположение подходящо алтернативно настаняване, дали има по-леки начини за справяне със случая, като списъкът на критериите не е изчерпателен (съображение 53 от решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на И. и Ч. срещу България). В случая първоинстанционният съд изследва всички фактори с оглед твърденията на страните, имащи отношение към тази преценка и излага обосновани мотиви във връзка с тях. Предприетата с оспорената заповед мярка не е в противоречие с чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС, тъй като защитата по тази разпоредба би могъл да търси собственик, който точно спазва установените нормативни разпоредби. Процесният строеж съзнателно е построен от жалбоподателката без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение в нарушение на императивните законови изисквания. Завзета е територия, представляваща държавна собственост, без да е учредено право на строеж или да е отдаден терен по силата на договор за наем. В този аспект никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Приемането на обратното означава да се толерира изграждането на незаконни строежи само въз основа на факта, че извършителите не притежават друг жилищен имот. По отношение на позицията на касаторката, че с оспорената заповед се засяга единствения дом на семейството й, по делото не са ангажирани доказателства, че процесният строеж е единствено и основно нейно жилище, съответно че издадената заповед съставлява намеса в правото му на неприкосновеност. От представената по делото справка за постоянен и настоящ адрес е видно, че считано от 20.03.2002 г. О. е регистрирана на настоящ адрес в гр. Стара Загора, [улица]. Същият адрес е посочен в справката и като неин постоянен адрес. От справка на Община Стара Загора, дирекция „Местни данъци и такси“ пък е видно, че на името на жалбоподателката има декларирани недвижими имоти, представляващи земя с площ от 252 кв. м и жилище 70 кв. м в гр.Стара Загора, [улица], без посочване на документ за собственост. Няма данни дали посоченият адрес съответства на постройката, чието премахване е наредено с оспорената заповед. Доколкото процесният строеж се намира в имот, представляващ горска територия, без отреждане за застрояване, определянето на административен адрес за такъв обект е немислимо. По делото не се доказва и невъзможност на касаторката и останалите обитатели на постройката да си осигурят друго жилище. Според съображенията, изложени в решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Й. и други срещу България, следва да бъде взето предвид неравностойното положение на социалната група, към която принадлежат жалбоподателите, например, за да им се помогне да получат официално статут на лица, нуждаещи се от жилище, което да ги направи подходящи за кандидатстване за социални жилища наравно с другите. В случая по делото са представени доказателства, от които е видно, че в периода 2023 – 2025 г. касаторката не е участвала в тръжни процедури за закупуване или наемане на жилища, собственост на община Стара Загора. Наличните данни сочат, че оспорващата не проявява нужната активност да реши по законен начин жилищния си въпрос. При тези обстоятелства намесата чрез оспорената заповед постига справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и обществения интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната за строителство без разрешение. Съгласно разяснението, дадено в решението на ЕСПЧ по делото "Й. и други срещу България" намесата се счита за необходима в едно демократично общество, ако отговаря на належаща обществена нужда и по - специално, ако е пропорционална на преследваната законова цел (в тази насока и решение от 21.04.2016 г. по делото "И. и Ч. срещу България"). Разрешителният режим за строежите е въведен именно за защита живота и здравето на гражданите, както и за спазването на определени стандарти относно здравина, конструктивни изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях. Съхраняването на здравето и интересите на тези лица, наред със спазването на строителните правила и норми, отговаря на условията за допустима намеса съгласно чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС. При липса на изготвена от съответните специалисти и одобрена проектна документация изпълненият строеж може да представлява заплаха за всички негови обитатели, поради което е въведена мярката за премахването му. Нещо повече - в настоящия случай сградата е разположена в имот, който е държавна собственост с начин на трайно ползване „гора“. Възприемането на позицията на касаторката всеки свободно да се заселва и застроява чужди имоти без оглед на тяхното предназначение и градоустройствен статут, би довело до изцяло правно недопустимата ситуация да не могат да бъдат премахнати незаконни строежи, изпълнени в нарушение на законовите изисквания за снабдяване със строителни книжа, само защото тези строежи са техни жилища. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,