Определение № 393 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 990/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение28.09.2012 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 138 от 23.12.10г.по т.дело № 660/10г.на Шуменския окръжен съд потвърденото с него решение № 0041 от 30.06.10г.по гр.дело № 3081/08г.на Шуменския районен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 138 от 23.12.10г.по т.дело № 660/10г.на Шуменския окръжен съд и потвърденото с него решение № 0041 от 30.06.10г.по гр.дело № 3081/08г.на Шуменския районен съд. Молителят поддържа,че съдебните актове,чиято отмяна иска,противоречат на постановеното решение на ВКС във връзка с питане на Омбудсмана К. П.. Ответникът в производството [фирма] не заявява становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: С молбата за отмяна на посоченото влязло в сила въззивно решение, молителят е инициирал образуването на извънинстанционно производство, за което законодателят е предвидил в ГПК, необходимостта от произнасяне на съда по допустимост на това производство, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК. Настоящият състав счита,че не следва да се допусне до разглеждане подадената молба за отмяна по следните съображения: Молителят се е позовал на нормата на чл.303 ал.1 т.3 ГПК.Тя изисква решението,чиято отмяна се иска,да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение,които впоследствие е било отменено.В молбата само е посочен законовия текст,без да е спазено изискването на чл.306 ал.1 ГПК за обосновано изложение на точно и коректно формулирани доводи,включени в предметния обхват на въведеното основание.Твърденията в молбата съставляват касационни основания,целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение.Доколкото от изложеното може да се приеме,че молителят се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.12г.на ОСГТК на ВКС, то не се обхваща от хипотезата на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.намира, че депозираната молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради липса на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 т.3 от ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.