Определение № 592 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е частна жалба на Д. Ф. Ф. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 385 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 376/ 2010 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Д. Ф. срещу определение на Врачански окръжен съд от 17.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 304/ 2010 г. В частната жалба се излагат твърдения, че материалният интерес на ищеца Д. Ф. по делото не е под хиляда лева, тъй като пазарната стойност на трактора, за който с исковата молба се претендира, възлиза на 4 750 лв. Поради това частният жалбоподател счита за неправилен изводът, че не е допустимо да се обжалва определението на окръжния съд по касационен ред и моли актът на ВКС, базиран на този извод, да бъде отменен. Ответникът по частната жалба И. Г. П. не взема становище. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна. Делото е образувано по искова молба на Д. Ф. против И. П. в която формулираното към съда искане е да се признае за установено, че между наследодателят на ищеца и ответника не са съществували правни отношения, свързани с парични вземания. След като на Ф. е дадена възможност да отстрани нередовности на исковата молба, той е поискал от съда да признае за установено, че в началото на 2000 г. наследодателят му е оставил за съхранение на И. П. трактор, който впоследствие е бил върнат. Посочил е, че тази вещ наследодателят му е закупил за 366 лв. По този начин не е внесено уточнение в исковата молба, а е предявен нов иск. И в двете хипотези обаче се касае за искове, цената на които въз основа на твърденията на ищеца не е равна на пазарната стойност на вещта, тъй като не се претендира защита на вещно право. Исковете са за установяване съществуване на облигационно правоотношение по повод на вещта. Самият ищец не е посочил цена на иска и е внесъл държавна такса като за неоценяем иск. Всъщност доколкото твърди, че е била предадена на влог вещ с цена 366 лв, именно тази сума е определяща за материалният му интерес. Понастоящем възможността да се повдига спор за цената на иска е преклудирана, поради което изводите в обжалваното определение, че се касае до иск с материален интерес под 1 000 лв, са законосъобразни. Частната жалба срещу това определение е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният касационен съд