Определение № 3125 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Р. В., подадена чрез адв. Р. Радев, срещу определение № 288/09.01.2026 г., постановено по адм. д. № 2519/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е спряно производството по дело № 2519 по описа на Административен съд- Пловдив за 2025 г. до произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/25. В частната жалба са развити доводи, че определението е неправилно, иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че по релевантния за делото въпрос има непротиворечива и устойчива практика на Съда на Европейския съюз ( СЕС). Ответникът по частна жалба – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез адв.Николовска, оспорва частната жалба в представен писмен отговор по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е обсъдил въпросите, с които е сезиран СЕС по образуваното пред него дело С - 676/25 като приел, че те са свързани с обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 при приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, когато личните данни са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, какъвто е и предмета на оспорване по образуваното съдебно производство по адм.д. № 2519/2025г по описа на АС - Пловдив, отговорът на които счел, че е от значение за правилното решаване на делото. Определението е правилно. Правилна е преценката на съда за наличие на хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 АПК, тъй като отправените въпроси от Административен съд - Варна до СЕС са свързани със задължения на администратора на лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотеза на обработка на данните под формата на съхранение за конкретни цели, какъвто е и казуса в първоинстанционното производство, според акта на администратора на лични данни. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно хипотезата на ограничена обработка на данни, правилно административният съд е приел, че актът на СЕС по дело № С -676/2025 г. ще бъде от значение за правилното решаване на спора. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,