Определение № 3502 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. Р., действащ лично и със съгласие на своя баща Г. Н. Р., срещу определение № 807 от 20.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 4608 от 2025 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Г. Р. срещу определение № 295 от 30.06.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 211 от 2025 г. на Апелативен съд- Бургас и производството по жалбата е прекратено. Жалбоподателят твърди, че подадената от него частна касационна жалба против определението на Апелативен съд- Бургас е следвало да се разгледа от ВКС по същество. Според жалбоподателя, актът на апелативния съд, с който е потвърдено определение на въззивен съд за оставяне без разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, бил акт от категорията на чл.274, ал.1 ГПК, който подлежи на съдебен контрол пред касационния съд. Ответницата по частната жалба Ж. С. Р. не взема становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС счита подадената частна жалба за допустима: подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на жалбата приема следното: Въззивно гр.д.№ 517 от 2025 г. на Бургаския окръжен съд е било образувано по въззивна жалба на Г. Н. Р. и Н. Г. Р., действащ лично и със съгласието на Г. Р. като негов родител, подадена против решение № 2719 от 17.12.2024 г. по гр.д.№ 8057 от 2022 г. на Бургаския районен съд, XI гр.състав, с което е допусната делба на два самостоятелни обекта, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделители Г. Н. Р. и Ж. С. Р.. Видно от данните по делото, пред Бургаския районен съд е било направено искане за конституиране на Н. Р. като трето лице-помагач, поради извършено в полза на това лице транслиране на право на собственост върху 1/2 ид.ч. от един от делбените имоти. Това искане е било оставено без разглеждане от районния съд с определение № 3474 от 11.06.2024 г., което обаче е било отменено с определение № 2037 от 09.08.2024 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д.№ 1109 от 2024 г. Делото е върнато на районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, в това число произнасяне по преценената като допустима от въззивния съд молба за конституиране на третото лице- помагач. С определение № 1097 от 17.04.2025 г. по в.гр.д.№ 517 от 2025 г. Бургаският окръжен съд е приел въззивната жалба на Н. Р. срещу решението по гр.д.№ 8057 от 2022 г. на Бургаския районен съд за недопустима по причини, че все още липсва произнасяне на районния съд по искането за конституирането му като трето лице- помагач на страната на неговия праводател. С определение № 295 от 30.06.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 211 от 2025 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил определението на Бургаския окръжен съд от 17.04.2025 г. с мотив, че тъй като частният жалбоподател не е бил конституиран като участващ в процеса до постановяване на първоинстанционния съдебен акт /нито като главна страна, нито като помагач/, същият не е легитимиран да обжалва този съдебен акт. Във връзка с подадената от Н. Р. въззивна жалба, съдът е посочил, че допустимостта на решението на първоинстанционния съд, постановено без участието на лицето, относно което е прието от друг състав на въззивния съд, че е допустимо да встъпи в процеса като трето лице- помагач, ще бъде проверена във въззивното производство, по наведените във въззивната жалба на Г. Р. оплаквания. С обжалваното определение № 807 от 20.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 4608 от 2025 г. на ВКС, ГК, II г.о. частната жалба на Н. Г. Р. срещу определението на Бургаски апелативен съд от 30.06.2025 г. е оставена без разглеждане. Касационният състав е посочил, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС определението на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ, бр.50 от 2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Такова преграждащо определение, което за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, е определението за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. Такъв е характерът на определение № 1097 от 17.04.2025 г. по гр.д.№ 517 от 2025 г. на Бургаския окръжен съд, което по съществото си е за връщане на въззивната жалба на Н. Р. против първоинстанционното решение по гр.д.№ 8057 от 2022 г. на Бургаския районен съд и за прекратяване на въззивното производство по нея. С произнасянето на апелативния съд по подадената от въззивника частна жалба срещу това определение е изчерпана възможността му за инстанционен контрол. При така установеното, настоящият състав на ВКС, ГК, I г.о. намира, че частната жалба на Н. Г. Р. срещу определение № 807 от 20.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 4608 от 2025 г. на ВКС, ГК, II г.о. е неоснователна. В конкретния случай спорният въпрос е дали постановеното от Бургаския окръжен съд определение № 1097 от 17.04.2025 г. по в.гр.д.№ 517 от 2025 г., с което по същество е върната като недопустима въззивната жалба на Н. Р., подлежи на касационен контрол. Този въпрос е разрешен със задължителна практика на ВКС- в Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е посочено, че сред преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, които не подлежат на касационен контрол, са и определенията за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. В горепосоченото ТР е посочено още, че разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр.50 от 2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата от ГПК с ДВ бр.50 от 2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл.274, ал.1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една /трета/ инстанция за обжалваемост на определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Определението от 17.04.2025 г. по в.гр.д.№ 517 от 2025 г. на Бургаския окръжен съд е именно от категорията на преграждащите определения, които окръжният съд като въззивна инстанция постановява за първи път. При обжалването на това определение апелативният съд се произнася с определение не като първа инстанция, както твърди жалбоподателят, а по реда на инстанционния контрол, в производство по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Това определение на апелативния съд /определение № 295 от 30.06.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 211 от 2025 г./ попада в категорията определения, посочени в тълкувателното решение, които са окончателни и не подлежат на нова проверка от ВКС. Ето защо, изводите в определение № 807 от 20.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 4608 от 2025 г. на ВКС, ГК, II г.о., че частната жалба на Н. Р. срещу определението на БАС от 30.06.2025 г. е недопустима, са правилни и поради това същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение