Определение № 34 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 52/2021 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК. Образувано е по молба от Н. Н. А. за отмяна на влязло в сила решение № 139/ 19.04.2019 г. по гр.д. № 68/ 2019 г., с което Ловешки окръжен съд, потвърждавайки решение № 1210/ 18.10.2018 г. по гр.д. № 5052/ 2017 г. на Пазарджишки районен съд, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ договор, с който Н. Н. А. е прехвърлил на Г. М. А. вземане от 300.00 лв. –пресъдено обезщетение с влязло в сила решение по адм.д. № 2329/ 2014 г. на Административен съд – Пловдив. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а го обосновава с твърденията, че в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е узнал за несеквестируемостта по чл. 446, ал. 1 ГПК и предвидената в тази разпоредба несеквестируемост е от значение за гражданското дело, приключило с влязло в сила решение. От ответниците по молбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Г. М. А. не са постъпили писмени отговори. Настоящият състав намира, че искането за отмяна, квалифицирано в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, се свежда до твърдения за незнание на закон, който молителят намира за приложим по разрешения правен спор. Твърденията за незнание на закона обаче, дори да са верни, са обективно негодни да осъществят което и да е от основанията за отмяна на влязло в сила решение, включително и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В т. 10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС се прие, че молба, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по чл. 303 или чл. 304 ГПК, е недопустима и Върховният касационен съд се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Съгласно чл. 130, ал. 2 тълкувателното решение е задължително за настоящия състав, доколкото той е част от органите на съдебната система. При тези мотиви, съдът