Определение № 8282 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национална асоциация „Българско Черноморие“- гр. Поморие, чрез адв. Н. Веселинова против Определение № 12765 от 10.12.2025г. по адм. дело № 11251/ 2025г. по описа на ВАС, с което e оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „Национална асоциация „Българско Черноморие“ гр.Поморие, с която се оспорва действителността и законосъобразността на чл.6 от Наредба № 2 от 8.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите и е прекратено производството. Моли, да се отмени обжалваното определение и вместо него да се уважи жалбата на сдружението. Претендира разноски. Ответникът- Министър на околната среда и водите в качеството си на издател на Наредбата, чрез пълномощника юрисконсулт Тодорова, в писмен отговор оспорва частната жалба и излага подробни доводи за правилност на обжалваното определение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба срещу Определение № 12765 от 10.12.2025г. по адм. дело № 11251/ 2025г. по описа на ВАС е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на съдебен контрол определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение решаващият състав на ВАС е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Национална асоциация „Българско Черноморие" гр.Поморие като недопустима на основание чл. 159, т.4 от АПК и е прекратил производството по адм. дeло № 11251/ 2025г. по описа на ВАС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал правния си интерес и съответно няма право на оспорване на разпоредбата на чл.6 от Наредбата. ВАС тричленен състав е заключил, че хипотетичното засягане на права и законни интереси – „потенциално предстоящо засягане на права“, както е посочено в жалбата, се извежда единствено и само от целите и предмета на дейност на сдружението, цитирани надлежно в жалбата. Твърди се, че сдружението е обективно възпрепятствано да реализира тези свои цели поради действието на разпоредбата, която създава пречки за развитието на регионалната икономика, за иновациите и за устойчивия туризъм. Посочил, че декларативното и хипотетично изброяване и формулиране на възможни негативни последици, не предпоставя целения правен интерес по смисъла на чл.186 АПК, за него не е налице правен интерес от оспорване на Наредбата. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Наличието на правен интерес за оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК. Тези разпоредби определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие- обжалваният акт да засяга пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя. Интересът е личен и пряк само когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Правилни и обосновани са изводите на решаващия тричленен състав на ВАС, че с Наредбата по никакъв начин не се засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, негови права и интереси и не се създават задължения за него. Правен интерес е налице, ако без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Разпоредбата от оспорвания нормативен акт, не съдържа властническо разпореждане, което едностранно да поражда промени в правната сфера на жалбоподателя, който не е негов адресат, поради което не се създават права и задължения за него. Правилен е извода на съда, че съгласно чл.186 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт /ПНА/ имат организациите, каквато се явява процесният жалбоподател, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Сдружението извежда правния си интерес от целите на предмета на дейност, като твърди, че с обжалване на разпоредбата от Наредбата изпълнява тези цели и защищава интересите на граждани, предприемачи и организации, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от действието на разпоредбата, която се обжалва, тъй като абсолютната забрана не предполага възможност да бъде преодоляна. Правилен е извода на решаващия състав на ВАС, че не се твърдят конкретни факти и обстоятелства за права и законни интереси на сдружението, на негови членове или на други лица, които да са реално и пряко засегнати към релевантния момент на обжалване на разпоредбата. Същото не е носител на материалноправоотношение, което да се нуждае от защита. Подкрепата на туристическата дейност, която цели сдружението няма пряка относимост към чл.6 от Наредбата. То не осъществява фактическа дейност, която да попада под конкретната регулация и която следва да отговаря на изискванията на подзаконовия нормативен акт. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на ВАС, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предявено от процесуалния представител на ответната страна. Поради това, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 100 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия