Определение № 3621 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3827/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Обжалвано е било определение № 1579 от 16.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1495/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено протоколно определение от 22.02.2023 г. по гр.д. № 3687/2022 г. на Софийски градски съд за връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК на искова молба на „Миджур Мениджмънт Кънстръкшан“ ЕООД. С определение № 2779/02.10.2023 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение. С молба вх.№ 12480/11.10.2023 г. „Нитроинженеринг“ ЕООД, чрез процесуалния си представител моли да бъде допълнено определението от 02.10.2023 г. ,като му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС, за което искането е направено своевременно. Ответникът - „Миджур Манеджмънт Кънстръкшан“ ЕООД, чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор в който излага съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определението си от 29.05.2023 г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, като не се е произнесъл за дължимостта на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е основателна. В отговора на частната касационна жалба ответното дружество е обективирало искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция /лист 25 по делото/, а с писмения отговор е представен и договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г./листе 28/, представен е и списък по чл.80 ГПК/лист 27/. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. В задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Към отговора на частната касационната жалба е представено заверено копие от договор за правна услуга от 28.07.2023 г. за ответника по частната касационна жалба „Нитроинженеринг“ ЕООД /лист 28 по делото/, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 4320 лв ./четири хиляди триста и двадесет лева/ ще бъде заплатено по следния начин: сумата в размер на 1800 лв. е била заплатена при подписването на договора и има качеството на разписка за получаването на сумата. В договорът за правна защита и съдействие е разписано, че остатъка в размер на 2520 лв. с ДДС ще бъде заплатена по банков път след издаването на проформа фактура от страна на възложителя. Към отговора е представена проформа фактура с рег. № 1104 от 28.07.2023г./лист 29 по делото/ и извлечение от банкова сметка с титуляр „Адв. дружество Бостанджиева и партньори“, от което е видно, че на 28.07.2023 г. по банковата сметка е постъпила сумата в размер на 2520 лв. В случая молителят е доказал заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Неоснователно е и възражението на ответната страна направено на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на уговореното с договора за процесуално представителство адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а конкретния минимален размер на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, от посочения подзаконов нормативен акт. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение е в определения от наредбата минимум и като се вземе предвид правната и фактическа сложност на конкретното дело, настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е неоснователно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноски за и адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 4320лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,