Определение № 384 от 30.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 693/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал.1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Окръжен съд – Пазарджик и Окръжен съд – Хасково. Предмет на спорното дело е признаване и изпълнение по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) на решение на несъдебен орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция (глоба) на гражданин на Република България – Р. Д. Н.. В Окръжен съд – Пазарджик е било образувано НЧД № 527/2024 г. по постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. По делото е извършена служебна справка в НБД „Население“ за адреса на засегнатото лице. От приложената справка е било установено, че Р. Н. е с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12 от 17.07.2001 г. и настоящ адрес в [населено място], [улица] от 18.04.2000 г. С разпореждане № 558/28.06.2024 г., постановено по НЧД № 527/2024 г., без да направи опит да призове засегнатото лице от постоянния му адрес, съдията –докладчик е прекратил съдебното производство и е постановил делото да се изпрати на Окръжен съд – Хасково. Мотивирал се е с това, че настоящият адрес на Р. Д. Н. е в съдебния район на този съд. След получаване на материалите по делото в Окръжен съд – Хасково е образувано НЧД № 437/2024 г. В рамките на образуваното производство са били положени усилия за установяване на санкционирания български гражданин Н.. С протоколно определение № 463/19.07.2024 г. съдебното производство също е било прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Съдът е приел, че засегнатото лице не пребивава на посочения в справката настоящ адрес повече от десет години, че единствените му регистрирани трудови договори са на територията на Област – Пазарджик, както и че лицето не притежава недвижимо имущество на територията на Област – Хасково. При тези данни е направено заключение, че Р. Д. Н., по отношение на която е постъпило искането за признаване и изпълнение на финансовата санкция, няма връзка с Област – Хасково. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че съдът, който следва да разгледа и реши делото е Окръжен съд – Пазарджик. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС предвижда, че ако местоживеенето или обичайното пребиваване не са посочени в удостоверението, издавано от властите на чуждата държава, подсъдността се определя според местонахождението на имуществото или по място на източника на доходите на засегнатото лице. В разглеждания случай в удостоверението по чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 3, т. 1 от цитирания закон, издадено от компетентните власти на Република Австрия, като последен известен адрес на санкционираното лице Р. Н. е посочен този в [населено място], [улица], който факт наред с обстоятелството, че същият адрес е деклариран и като постоянен адрес, обуславя компетентността на Окръжен съд – Пазарджик. Съгласно чл. 93, ал.5 от ЗГР постоянният адрес, а не настоящият, е адрес за кореспонденция с органите на държавна власт и органите на местно самоуправление. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение