Определение № 7812 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, представлявано от управителя М. Х. Д., чрез пълномощник адв. Н. Ангелова, против определение № 5604 от 11.02.2026г., постановено по адм. дело № 314/2026г. по описа на Административен съд София-град. По подробно наведени в частната жалба доводи за неправилност на атакуваното определение се претендира отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците – Управителен съвет на „СОФ Кънект“ АД, чрез упълномощен адв. С. Буюклиев, както и „СУИСПОРТ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез упълномощен адв. С. Ганева, представят отговори на частната жалба, в които развиват подробни съображения за нейната неоснователност и молят да бъде отхвърлена. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от „СУИСПОРТ БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от прокуристите Н. П. Д. и Б. Г. Г., чрез пълномощник адв. С. Ганева, против определение № 7510 от 24.02.2026г., постановено по адм. дело № 314/2026г. по описа на Административен съд София-град. С това определение е оставена без разглеждане молбата на посоченото дружество за допълване по реда на чл. 176а АПК на определение № 5604 от 11.02.2026г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, поради просрочие. Ответникът - „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, чрез упълномощени адв. Н. Ангелова и адв. Й. Вълова, представя отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частните жалби за допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД срещу Решение № 2, обективирано в протокол от 30.05.2025г. на Управителния съвет на „СОФ Кънект“ АД, с което „Суиспорт България“ АД е определено за изпълнител в проведена тръжна процедура за избор на изпълнител за предоставяне на карго услуги на Летище София. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД срещу Решение № 2, обективирано в протокол от 30.05.2025г. на Управителния съвет на „СОФ Кънект“ АД, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че в случая не е налице нито една от предвидените в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) хипотези, при които летищният оператор „СОФ Кънект“ АД действа като административен орган и издава административни актове, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК. Изложено е, че проведената процедура е за избор на лице, на което да бъдат възложени извършваните до този момент от „СОФ Кънект“ АД, в качеството му на оператор по наземно обслужване, дейности по обработка на товари и поща на Летище „Васил Левски“ София. Преценено е, че изборът на това лице е в резултат на предоставената на летищния оператор търговска и договорна автономия съгласно т.3.2.2 от Концесионния договор, според която концесионерът има свободата да решава дали да извършва пряко дейностите по наземно обслужване при спазване условията на клауза 3.2.3, а именно да получи лицензите за оператор по наземно обслужване и да извършва (или да бъде в състояние да извършва) пряко дейностите по наземно обслужване, посочени в чл. 48д, ал. 3, точки 2 - 7 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), а именно (с) обработка на товари и поща. Направен е извод, че „СОФ Кънект“ АД в качеството си на стопански субект и въз основа на правата му по концесионния договор е взел търговско решение да проведе тръжна процедура, с която да избере трето лице, което да извършва предоставяните до този момент от „СОФ Кънект“ АД дейности по обработка на товари и поща. Изтъкнато е, че процедурата касае дейност, която „СОФ Кънект“ АД сам е избрал да не извършва, съобразена е с условията по концесионния договор, като не произтича от законово задължение. Изведено е заключение, че е проведена тръжна процедура от „СОФ Кънект“ АД в качеството му на стопански субект, търговско дружество, концесионер, а не като административен орган, което изключва издаденото решение да има характер на индивидуален административен акт. Наред с горното, подробно е обсъдена защитната теза на оспорващия, че решението представлява акт по смисъла на чл. 48з, ал. 2 и 3 ЗГВ. След анализ на законовия текст, съдът е приел, че нормата касае условията, при които се предоставят площи и инфраструктура за упражняване на дейност от операторите по наземно обслужване, т.е. техническото разпределение на съществуващото налично свободно пространство за наземно обслужване. Счел е обаче, че в случая не е налице промяна /реална/, в начина по който действащите оператори упражняват правата си, тъй като с издаденото решение не е ограничен по никакъв начин достъпа до оперативната инфраструктура, не са въведени пространствени и времеви забрани, възпрепятстващи дейността на операторите, не се намаляват, нито се преразпределят площи, използвани от действащите оператори по наземно обслужване. С оглед на което е направен извод, че оспореното решение не представлява акт по смисъла на чл. 48з, ал. 2 ЗГВ, за който изрично е предвидено, че подлежи на обжалване по реда на АПК. Съобразено е, че проведената тръжна процедура не ограничава броя на операторите по наземно обслужване, а оттам и не ограничава пазара по наземно обслужване, нито засяга дейността на жалбоподателя като лицензиран наземен оператор, от което е изведено заключение и за липса на правен интерес от оспорване. Обжалваното определение е неправилно. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е решение № 2, обективирано в протокол от 30.05.2025г. на Управителния съвет на „СОФ Кънект“ АД, с което „Суиспорт България“ АД е определено за изпълнител в проведена тръжна процедура за избор на изпълнител за предоставяне на карго услуги на Летище София. Спорният въпрос е какъв е характера на постановения акт и дали може да се приеме, че по същността си представлява акт по чл. 48з, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗГВ, изрично дефиниран в закона като административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 48з, ал. 2 ЗГВ летищният оператор разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване и осигурява достъп до летищните съоръжения на операторите по наземно обслужване и самообслужване до степен, необходима за осъществяване на дейността им. Не е спорно по делото, че концесионерът „СОФ Кънект“ АД е лицензиран летищен оператор, както и че има лиценз за оператор по наземно обслужване. Като летищен оператор „СОФ Кънект“ АД има правомощие да разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване, както предвижда нормата на чл. 48з, ал. 2 ЗГВ. От друга страна, съгласно чл. 48д, ал. 12 ЗГВ „СОФ Кънект“ АД има право да извършва без конкурс дейностите по наземно обслужване, за които е получил лиценз за оператор по наземно обслужване, сред които са и дейностите по обработка на товари и поща /карго услуги/ – чл. 48д, ал. 3, т. 4 ЗГВ. Другояче казано, от една страна „СОФ Кънект“ АД действа като летищен оператор, който разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване, а от друга – като лицензиран оператор по наземно обслужване, който оперира на пазара по наземно обслужване по силата на закона /арг. от чл. 48д, ал. 12 ЗГВ/ и сключения концесионен договор, заедно с останалите лицензирани оператори. Решението на „СОФ Кънект“ АД да превъзложи на трето лице дейностите по обработка на товари и пощи, които извършва до момента, на практика означава автоматичен достъп на избраното лице до пазара по наземно обслужване, а оттам и до наличното свободно пространство за наземно обслужване на летището. Това външно лице очевидно не е летищният оператор, който се ползва от произтичащите от този му статут права по закон и по концесионен договор, включително правото без конкурс /в случай на наложени ограничения по реда на чл. 48д, ал. 8 ЗГВ/ да извършва дейностите по наземно обслужване след получен лиценз. Не води до друг извод факта, че концесионният договор дава свобода на концесионера да реши дали да извършва пряко дейностите по наземно обслужване. Няма пречка концесионерът да реши да не извършва пряко визираните дейности, а да ги възложи на друго лице, било чрез директен избор или след проведена състезателна /тръжна/ процедура. Но това не означава, че избраният изпълнител се ползва автоматично от наличното свободно пространство за наземно обслужване и разположените в него съоръжения, ползвани до момента от концесионера, каквато е защитната теза на „СОФ Кънект“ АД. Изборът на нов субект, който да извършва дейности по наземно обслужване, независимо дали това е станало след проведена състезателна процедура, означава достъп на нов субект до пазара по наземно обслужване и наличното свободно пространство за наземно обслужване, което неминуемо води до необходимост от (пре)разпределение на това пространство. В този контекст са и оплакванията на оспорващия, а именно, че на определения за изпълнител „Суиспорт България“ АД е предоставено ползването на всички складови площи за обработка на товари и поща (за карго дейност), находящи се в охраняемата зона на летището, с което на практика е извършено разпределение от летищния оператор на това пространство и е осигурен достъп до него на един единствен наземен оператор, съответно – всички останали оператори са лишени от достъп до въпросния ограничен ресурс. Тезата на оспорващия се потвърждава от тръжната документация, според която възлагането на трето лице на извършваните от „СОФ Кънект" АД дейности по обработка на товари и поща като оператор по наземно обслужване на Летище София включва и отдаване за ползване на складови площи /сграда 1 и сграда 2/ в охраняемата зона на Летище София, което по същността си представлява разпределяне на налично свободно пространство за наземно обслужване. С оглед на изложеното, доколкото с решението на „СОФ Кънект“ АД, с което след проведена тръжна процедура е избран изпълнител, който да извършва дейностите по обработка на товари и поща на Летище София, обективно се прави и разпределяне на наличното свободно пространство, същото попада в хипотезата на чл. 48з, ал. 2 АПК. Оспорващото дружество „Авиейшън Сървисиз България“ ООД – лицензиран оператор по наземно обслужване, има правен интерес да оспори акта по чл. 48з, ал. 2 ЗГВ, тъй като търси достъп до складовите площи в охраняемата зона на летището /част от наличното свободно пространство по наземно обслужване/, който е осигурен единствено на спечелилия търга участник. По изложените съображения оспореното решение има характер на акт по чл. 48з, ал. 2 ЗГВ, с който чрез избора на нов оператор по наземно обслужване след проведена тръжна процедура се разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване и подлежи на обжалване по реда на АПК по силата на изричната разпоредба на чл. 48з, ал. 3 ЗГВ. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените мотиви. Предвид изхода на спора и отмяната на определение № 5604 от 11.02.2026г., следва да бъде отменено и определението по чл. 176а АПК, с което е оставено без разглеждане искането за допълване на определение № 5604 от 11.02.2026г., в частта му за разноските. С оглед изхода на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе по претенцията на частния жалбоподател „Авиейшън Сървисиз България“ ООД за присъждане на разноски за настоящото производство пред ВАС на основание чл. 236 АПК вр. чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение