Определение № 3299 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. К. и К. И. К. срещу определение № 1193 от 11.03.2026 г. по гр. дело № 416/2026 г. на Върховния касационен съд, Второ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на определение № 5016 от 04.11.2025 г. по к. гр. д. № 53/2025 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 17.07.2024 г. по в. гр. д. № 617/2024 г. на Благоевградски окръжен съд, като е прекратено в тази част производството по гр. д. № 416/2026 г. на ВКС, Второ г.о. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният акт е неправилен, тъй като молбата за отмяна на определението по чл. 288 ГПК е допустима и съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Навеждат доводи, че са представили нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - графологически експертизи относно автентичността на пълномощни, въз основа на които е образувано наказателно производство, поддържайки че определението по чл. 288 ГПК е основано на неистински документ, че по исковия процес са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че ищците са лишени от активна материалноправна и процесуалноправна легитимация и от правен интерес. Молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и молбата им за отмяна да бъде допусната до разглеждане по същество. Ответникът по частната жалба - Г. Б. С. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК преграждащ съдебен акт на ВКС, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на частните жалбоподатели, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че определение № 5016 от 04.11.2025 г. по к. гр. д. № 53/2025 г. на ВКС, Първо г. о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК (с него не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 381 от 17.07.2024 г. по в. гр. д. № 617/2024 г. на Благоевградски окръжен съд) и такъв акт не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, тъй като не разрешава материалноправен спор по същество и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Посочил е също в допълнение, че изложените обстоятелства в молбата за отмяна на молителите не съставляват основания по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Горепосочените съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Съгласно задължителните разрешения в ППВС № 2/1977 г. и т. 6 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна по реда на глава Двадесет и четвърта от ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, които разрешават материалноправен спор по същество и се ползват със сила на пресъдено нещо. Измежду определенията такъв съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд извършва само селекция на касационните жалби, като се произнася по въпроса дали са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, без да разрешава материалноправен спор. Актът, постановен по реда на чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо и поради това не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Доводите на жалбоподателите за нови писмени доказателства и за неистинност на документи в контекста на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не променят този извод и стоят извън предмета на настоящото частно производство. Съобразно гореизложеното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение