Решение № 508 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на „Медицински център „Люлин Мед”” ООД със седалище в град София. Жалбата е срещу решение №1034 от 28.07.2025 г. постановено по адм. дело № 268/2025 г. по описа на Административен съд - София област. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени решение № 131 от 06.02.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/973/2024 г. Претендират се и разноски. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски и оспорва разноските на другата страна като прекомерни. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение, и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на „Медицински център „Люлин Мед” ООД срещу решение № 131 от 06.02.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/973/2024 г. С него КЗК е установила извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на „Медицински център Люлин Мед“ ООД и е наложила на това дружество имуществена санкция в размер на 0,4 % от нетните приходи от продажби за финансовата 2023г., равняващи се на 9 236 лева. За да отхвърли жалбата на „Медицински център „Люлин Мед” ООД съдът е приел, че оспореното пред него решение на КЗК е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62 от ЗЗК. Административният съд е приел също, че оспореното решение е взето с необходимото мнозинство и кворум по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, като не са били установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Административният съд е счел, че процесното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че правилно КЗК е установила наличието на нарушение на чл. 31 ЗЗК, изразяващо се в представяне филиал на „Медицински център „Люлин Мед”” ООД като „ВМА филиал“ чрез обозначения върху табели, интернет сайт и в електронна платформа, като е прието, че това поведение е заблуждаващо и противоречи на добросъвестната търговска практика, тъй като създава у обикновените потребители представата, че процесният филиал действа като част от Военномедицинска академия. Настоящият съдебен състав намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - чл. 29 и сл. от ЗЗК, по следните съображения: Настоящият касационен състав следва да посочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил в задължението си да определи самостоятелно фактическата обстановка по спора в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В производството пред Административния съд – София област съдът е първа съдебна инстанция. Това означава, че за това производство се прилагат съдопроизводствените правила на чл.145 и сл. от АПК, включително и нормата на чл.172а, ал.2 от АПК, регламентираща към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая в обжалваното решение липсват собствени фактически установявания във основа на цялостен анализ на всички доказателства по делото – събраните в административното производство пред КЗК и събраните в първоинстанционното съдебно производство. Вместо собствени фактически установявания административният съд е действал като касационна инстанция, като се е позовал на фактическите установявания на предходното производство – в случая пред административния орган. Това представлява нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът е длъжен да изгради собствена фактическа основа на решението си, независимо от това дали страните спорят по фактите. В конкретния случай обаче това нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено, тъй като релевантните факти не са предмет на действителен спор между страните, същите са подробно и изчерпателно установени в административното производство и са подкрепени с доказателства, чието съдържание не се оспорва. По този начин допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не се е отразило на постановения по спора резултат. Липсата на самостоятелно формулирана фактическа част не е довела и до ограничаване правото на защита и не е повлияла върху възможността за упражняване на касационен контрол. По съществото на спора обжалваното решение е неправилно, предвид следното: Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК /в този смисъл Решение № 6024 от 7.06.2023 г. по адм. дело № 5763/2022 г. по описа на ВАС и цитираната там съдебна практика/. Поради това на първо място следва да се приеме, че правилно „Медицински център „Люлин Мед”” ООД е квалифицирано като предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК, осъществяващо автономна стопанска дейност по предоставяне на извънболнична/доболнична медицинска помощ/грижа на територията на гр. София от 2005 г. до настоящия момент. Безспорно е също така, че процесният филиал, находящ се на [улица], осъществява дейност от средата на месец юни 2024 г. При така установените обстоятелства, за правилното приложение на материалния закон е било задължително извършването на анализ на релевантния продуктов и географски пазар. Такъв анализ обаче не е извършен нито от Комисията за защита на конкуренцията, нито от първоинстанционния съд, като и двата органа са се ограничили да приемат, че поради факта, че производството е образувано служебно не съществува задължение за изследване на конкурентните отношения. Този извод е в пряко противоречие с материалния закон. Обстоятелството, че производството е образувано служебно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, представлява единствено процесуална предпоставка за започване на производството, но не дерогира материалноправните елементи на състава по чл. 29 от закона. Независимо от начина на сезиране, Комисията е длъжна да установи наличие на поведение, което обективно е способно да наруши или застраши конкуренцията на конкретен релевантен пазар. В тази връзка следва да се отчете, че Комисията първоначално е била сезирана със сигнал от Военномедицинска академия, след което е приела, че ще се самосезира. Това процесуално развитие обективно е последвано от избягване на анализ на конкурентните отношения между подателя на сигнала и санкционираното предприятие. Не може да бъде толерирано използване от органа за защита на конкуренцията на института на самосезирането, така че той да води до заобикаляне изискването за доказване на релевантния пазар и наличието на конкуренция. Това нарушение на административнопроизводствени правила не е било обсъдено и оценено от първоинстанционния съд. Посоченото нарушение е и съществено по смисъла чл.146, т.3 от АПК, тъй като ако КЗК беше извършила анализ на продуктовия пазар, тя би установила, че сезиращото дружество - Военномедицинска академия (ВМА), и касаторът не оперират на един и същ продуктов пазар, респ. че липсва първата предпоставка от общия състав на нарушението по чл.29 от ЗЗК. Във връзка с изложеното в предходния абзац следва да бъде посочено, че от събраната по преписката информация се установява, че ВМА и „Медицински център „Люлин Мед”” ООД не осъществяват дейност на един и същ продуктов пазар. „Медицински център „Люлин Мед” ООД предоставя извънболнична медицинска помощ, докато Военномедицинска академия осъществява болнична медицинска помощ. Между тези две дейности липсва взаимозаменяемост от гледна точка на потребителското търсене, регулаторния режим и естеството на предоставяните услуги, поради което не може да се приеме наличие на пряка или потенциална конкуренция между двете предприятия. Допълнително следва да се отбележи, че по отношение на процесния филиал е установено предоставяне единствено на акушеро-гинекологични услуги в рамките на извънболничната медицинска помощ, което още веднъж изключва възможността за припокриване с дейността на Военномедицинска академия. Липсата на какъвто и да е анализ в тази насока представлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Макар законът да не изисква наличие на конкретен конкурент-жалбоподател, той изисква поведение, което обективно е способно да наруши или застраши конкуренцията на релевантния пазар. В случая липсва задълбочен анализ как начинът на представяне на процесния филиал поставя предприятието в необосновано конкурентно преимущество спрямо други доставчици на извънболнична медицинска помощ. Общите констатации за „реална или потенциална опасност“ не могат да заместят този анализ. Поради това възраженията в касационната жалба в тази им част са основателни, а решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и оттам необосновано, следва да бъде отменено. На следващо място относно анализа по отношение на втория елемент от фактическият състав на чл. 29 ЗЗК, а именно твърдението за недобросъвестно поведение, което в конкретния случай се изразява в анализ на разпоредбата на чл. 31 ЗЗК. Обозначаването на процесния филиал като „филиал ВМА“ или „ВМА филиал“ не е еднозначно годно да въведе в заблуждение относно съществените свойства на предоставяната услуга или относно нейния доставчик. Обективният анализ на посоченото обозначаване показва, че същото допуска поне две равностойно възможни тълкувания - от една страна, че филиалът е структурно свързан с Военномедицинска академия, а от друга страна, че обозначението изпълнява единствено функцията на географска ориентация, произтичаща от факта, че филиалът се намира в непосредствена близост до ВМА като широко разпознаваем градски ориентир. При наличието на такава интерпретационна двузначност не може автоматично да се приеме, че е налице подвеждане, още по-малко - недобросъвестно поведение по смисъла на чл. 29 ЗЗК. От събраните доказателства се установява, че както на интернет страницата на предприятието, така и в специализираната платформа Супердок, изрично, ясно и недвусмислено е посочено, че медицинските услуги се предоставят от „Медицински център „Люлин Мед“ ООД. Посочено е, че „АГ филиал ВМА е част от МЦ Люлин мед“, а под името на филиала присъства карта на местоположението му, под която е изписано: "св. Г. С. 50, кв. Крива Река – до лаборатория Синево, срещу ВМА". Същевременно е видно, че предприятието оперира чрез няколко филиала на територията на гр.София, като обозначаването на всеки от тях следва еднаква, последователна и прозрачна логика, основана на използването на широко разпознаваеми локации с ориентационен характер. Така по подобен начин са били означени от „Медицински център „Люлин Мед“ ООД всички негови филиали, а по почти същия начин „Филиал НДК“, „Филиал Люлин – Бяла къща“, „Филиал Люлин Плаза“. По отношение на указателните табели нито КЗК, нито първоинстанционният съд са обсъдили информацията, получена с писмо вх. №КЗК-973/16.12.2024г. от управителя на "Идвам" ООД, което дружество е изготвило указателните табели. В информацията, съдържаща се в писмото е посочено в т.2.1, че поръчката на табелите е направена от д-р М. С., като идеята му за МЦ "ЛЮЛИН МЕД АГ - ВМА ФИЛИАЛ" е да служи на пациентите като ориентир за това къде се намира приемната на [улица]. Другата идея била надписът да бъде с посочване “филиал срещу ВМА“ или „филиал в близост до ВМА“, а трета идея за табелите – да пише МЦ "Люлин Мед", срещу Факултет по стоматология. Но тъй като тези варианти са били много дълги, то са се разбрали за първия вариант. От изложеното е видно, че целта на изписаното съдържание на указателните табели е била за географска ориентация на медицинският център, а не въвеждане в заблуждение на пациентите, че центърът е филиал на ВМА. В същия смисъл е и установеното, че веднага след като „Медицински център „Люлин Мед“ ООД са разбрали за сигнала на ВМА до КЗК, те са изпратили на ВМА писмо, с което: "Поднасяме нашето извинение по случая с ползване на думата ВМА като име на наш филиал на [улица], срещу ВМА. Направили сме го без да го обмислим добре с цел да обозначим локацията в близост до ВМА, а не с цел да ползваме Вашето име или да правим нелоялна конкуренция на болницата. Веднага сме взели мерки и сме променили името на филиала, както на табелите, така и в сайта.“. В потвърждение на това е променено съдържанието на табелите - на "МЦ "ЛЮЛИН МЕД" АГ- ФИЛИАЛ ДОБРИЛА 10 партер", в сайта - "Филиал Добрила 10 (срещу ВМА)", а в платформата Супердок - "Филиал Добрила 10, срещу ВМА - МЦ Люлин Мед". Така е отстранено и последната възможност за двузначност в съдържанието на означенията. При тези обстоятелства не може да се приеме, че обикновения потребител, който действа разумно, информирано и с обичайното внимание, когато търси да задоволи тази своя нужда, а именно да се възползва от акушеро-гинекологична услуга, би могъл да формира погрешно впечатление относно идентичността на доставчика на услугите или относно техния произход. Предоставената информация е напълно достатъчна, за да позволи ясно разграничаване между двете предприятия - Военномедицинска академия която осъществява болнична грижа и „Медицински център „Люлин Мед“ ООД като самостоятелно предприятие, упражняващо автономна стопанска дейност по извънболнична медицинска помощ. Следва да бъде припомнено, че тежестта да установи при условията на главно и пълно доказване извършеното нарушение, е върху националния орган по конкуренция, а оттам и всяко съмнение следва да бъде тълкувано в полза на предприятието, при отчитане на презумпцията за невиновност съгласно чл. 48, ал. 1 от ХОПЕС, пряко приложима и в конкурентното право (решение № 6389 от 14.06.2023 г. постановено по адм. дело № 2733/2023 г., IV отд. на ВАС). Такова главно и пълно доказване в случая не е осъществено. Съмнението следва да се тълкува в полза на санкционираното предприятие, предвид завишения стандарт на доказване, приложим в производствата по ЗЗК. С оглед на изложеното настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 31 ЗЗК. Фактическият състав на нарушението не е осъществен. Оспореното решение като необосновано и в противоречие с приложимия материален закон следва да бъде отменено и да бъде установено, че не е извършено нарушение от „Медицински център „Люлин Мед” ООД на чл. 31 ЗЗК. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноските, направени за цялото производство, съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК. На „Медицински център „Люлин Мед” ООД следва да бъде присъдена сумата от 6 550 лв., представляваща направени разноски за цялото производство, които следва да бъдат заплатени от Комисията за защита на конкуренцията. Размерът на претендираните разноски не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената процесуална дейност. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение