Определение № 11198 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по препирня, повдигната от Административен съд София-град /АССГ/, за подсъдността на оспорването от И. К., гражданка на Украйна лично и като законен представител на малолетното си дете П. К., К. К., гражданин на Украйна и М. К., гражданка на Украйна и двамата непълнолетни действащи със съгласието на И. К., О. К., гражданка на Украйна, В. Г., гражданин на Украйна и О. А., гражданка на Украйна на решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Първоначалната с жалбата е сезиран Върховният административен съд, който е приел, че производството пред него е недопустимо. Припознал е следваща от разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК родовата подсъдност на спора на АССГ, тъй като обжалваното решение на МС не представлява акт по упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Позовал се е на решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, за да мотивира решаващия си извод за различния от него надлежен съд, който да разгледа спора като първа инстанция. С определение № 8357/04.08.2025 г. е прекратил производството по образуваното пред него адм.д. № 7227 по описа за 2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Пред АССГ е образувано адм.д. № 8168 по описа за 2025 г. За да повдигне спор за подсъдност с определение № 31055/23.09.2025 г. този съд е приел, че оспореното решение на МС е с белезите на общ административен акт по чл. 65 АПК, представлява акт по чл. 114, ал. 1, изр. 1 КРБ, с което са упражнени възложени с Конституцията функции по ръководство и държавно управление. Административният съд също се е позовал на обсъденото в определението на ВАС решение на КС. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на тричленен състав на Върховния административен съд поради следното: Правилото е, че на административните съдилища е компетентността да разглеждат като първа инстанция административните дела /вж. чл. 132, ал. 1 АПК/. Изключенията от това правило са посочени неизчерпателно в чл. 132, ал. 2 АПК, с който се определя подсъдността за някои категории оспорвания на Върховния административен съд. Те включват и оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, издадени при упражняване на конституционните му правомощия по ръководството и осъществяване на държавното управление – чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Актуалната редакция на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК след новелата от ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е съобразена с решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието, че: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.“. Споделимо е разбирането на участващите в спора за подсъдност съдилища за правната природа на оспорения акт като общ административен по чл. 65 АПК. Актът е с еднократно правно действие, като това е посочено изрично в т. 3.2 и т. 4.3 от приетата с решението програма. Адресатите на акта са неопределени – разселените лица, получили временна закрила в РБ, притежаващи валидна регистрационна карта на чужденец (вж. т. 2.1 и т. 3.1 от Програмата). Решение № 278/02.05.2025 г. на Министерският съвет не е от категорията на „обикновените административни актове“, обсъждани в решението на КС. То е израз на публичната функция по ръководство и осъществяване на държавното управление, възложена с КРБ, което е основание за разглеждане от ВАС като първа инстанция по спора за законността му. С този акт се приема Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Временната закрила е въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила и е предоставена за България в съответствие с чл. 2, ал. 2 ЗУБ с решение на МС № 144/2022 г. за предоставяне на временна закрила на лица разселени от Украйна. Решението за предоставяне на временна закрила и това за приемане на програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция са приети при упражняване на правомощия, произтичащи от членството на България в ЕС (съобр. чл. 8 и чл. 13 от Директива 2001/55/ЕО). Двете категории решения са актове по осъществяване на вътрешната политика на страната, приети в изпълнение на водеща политика на ЕС в международните отношения и същевременно са обвързани с подготвяната обща политика относно предоставянето на убежище, като съставна част от целта на Европейския съюз за постепенно изграждане на зона на свобода, сигурност и правосъдие, която е отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, търсят защита на законно основание на територията на Европейския съюз (вж. първото съображение на Директивата). Те са насочени към прилагане на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила по чл. 1 от Директивата и съдържателно са обвързани с изпълнение на задължения на държавите-членки по чл. 8 и чл. 13 от Директивата, които систематично са в една и съща глава на този акт на вторично право на Съюза. Затова и решенията са от категорията на актовете по чл. 132, ал. 2, т. 2, пр. 1 АПК, чието оспорване е родово подсъдно на Върховния административен съд. Прилагането на различен режим на оспорване е несъвместимо с взаимната обвързаност на актовете, общата им правна насоченост и тяхното правно действие, което е основание за отреждане на върховния орган на изпълнителната власт на правомощието за издаването им и е обуславящо за прилагане на правната симетрия при избора на органа от системата на съдебната власт, компетентен да се произнесе по спора за законосъобразността им. Воден от горното, Върховния административен съд в петчленен състав на Първа колегия,