Определение № 289 от 13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 993/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 и чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 1714 от 23.07.2013 г. по ч.т. д. № 2761/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-11 състав разпореждане от 06.12.2012 г. по гр. д. № 8621/2012 г. за издаване в полза на [фирма], [населено място] на изпълнителен лист по реда на чл. 51 ЗМТА въз основа на арбитражно решение № 714 от 05.07.2012 г. по арб. д. № 71482012 г. на арбитър Б. Г.; изпълнителният лист е обезсилен; оставена е без уважение молбата на посоченото дружество за издаване на изпълнителен лист за присъдените с това арбитражно решение суми и за същите е издаден обратен изпълнителен лист в полза на частната жалбоподателка Ирена М. Белорешка от [населено място]. С оглед различния предмет на обжалване, жалбата, с която се атакува отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, неговото обезсилване и оставянето на молбата за издаване на изпълнителен лист без уважение, има характер на частна касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а жалбата, с която се атакува издаването на обратен изпълнителен лист, представлява частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частният жалбоподател [фирма], [населено място] моли за отмяна на атакуваното определение изцяло, но излага подробни съображения само за отсъствие на предпоставките по чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди, че въззивният съд е излязъл извън рамките на своите правомощия по чл. 406, ал. 1 ГПК, както и че липсва основание за издаване на такъв изпълнителен лист в полза на частната жалбоподателка, доколкото именно тя е осъдена за сумите, предмет на същия. Ответницата – Ирена М. Белорешка от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбите без уважение по съображения в писмен отговор от 03.12.2013г. и от 05.03.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: По частната касационна жалба: Същата е процесуално недопустима. Въззивното определение по чл. 407, ал. 1 ГПК, което именно е предмет на частна касационна жалба вх. № 9756 от 05.09.2013 г., не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски градски съд разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК, постановено по искане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК – въз основа на арбитражно решение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението за издаване на изпълнителен лист няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на влязлото в сила решение. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото производство. Производството по издаване на изпълнителен лист не е свързано с решаването на материалноправния спор, а е правна последица от приключването на спора с влязло в сила осъдително решение. С оглед изложените съображения, подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество, поради което не следва да се обсъждат предпоставките за допускане на касационното обжалване. По частната жалба: Като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – е и основателна. С постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1714 от 23.07.2013 г. по ч. т. д. № 2761/2013 г., след отмяна на първоинстанционното разпореждане за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 51 ЗМТА и отказ да бъде издаден такъв въз основа на арбитражно решение № 714 от 05.07.2012 г. по арб. д. № 714/2012 г. на арбитър Б. Г., въззивният съд е уважил молбата на частната жалбоподателка Ирена М. Белорешка за издаване в нейна полза на обратен изпълнителен лист за сумите по същото арбитражното решение. В тази му част обжалваното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, обратен изпълнителен лист в полза на длъжника се издава, когато е допуснато предварително изпълнение на постановено срещу него осъдително решение, което впоследствие е било отменено, а предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила решение. Предмет на обратния изпълнителен лист са сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. В настоящия случай посочените предпоставки не са налице. С отмененото от Софийски апелативен съд първоинстанционно разпореждане е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение (арбитражно), а не е допуснато предварително изпълнение, от което следва, че не би могло да бъде осъществено и изискването присъдените с решението суми да са събрани от длъжника в резултат на допуснато предварително изпълнение. Освен това, с въззивното определение е отменено единствено издаването на изпълнителен лист, но самото осъдително арбитражно решение, послужило като основание за издаването му, продължава да съществува и да поражда присъщите на всеки съдебен акт правни последици между страните по разрешения с него спор. Ето защо, в частта, с която е постановено издаването на обратен изпълнителен лист в полза на Ирена М. Белорешка за сумите, за които същата е осъдена с арбитражното решение, въззивното определение е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, като искането на посоченото лице за издаване на обратен изпълнителен лист следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение