Определение № 11344 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Х. К. А. и С. Х. М., двете с посочен адрес в гр. София, с която се оспорва разпореждане от 29.03.2024г. по входящ номер № 5022 от 27.03.2024г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е върнато подаденото от тях писмено изложение с вх. № 5022 от 27.03.2024г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането и се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: По делото се установява, че на 27.03.2024г. частните жалбоподатели са депозирали жалба във Върховния административен съд, с твърдения за извършени спрямо тях нарушения и престъпления, и липсата на адекватни действия на органите на съдебната власт и МВР, както и с искания за вземане на мерки за преустановяването им от компетентните органи. С Разпореждане от 29.03.2024 г. по входящ номер № 5022 от 27.03.2024г. Върховният административен съд, шесто отделение, е върнал жалбата на Х. К. А. и С. Х. М.. За да постанови обжалваното разпореждане, ВАС е констатирал, че в жалбата липсва упоменаване на годен за административно производство предмет /индивидуален административен акт, общ административен акт, нормативен административен акт, мълчалив отказ на правосубектен орган по българското законодателство, мълчаливо съгласие, неоснователни действия или бездействия на администрацията по смисъла на АПК и др./. Посочил е, че същата няма белезите на жалба или сигнал, свързан с функционирането на системата на административните съдилища и Върховния административен съд. Оспореното разпореждане е правилно. Жалбата, с която е сезиран Върховният административен съд е недопустима. Видно от казаното по-горе, т.н. писмено изложение не е подписано и няма белезите на жалба или сигнал, годни да инициират надлежно съдопроизводство по реда на АПК. Правилна е и преценката на съда за неналичието на годен за оспорване административен акт. Прилагайки разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд обосновано е приел, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване - годен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Предвид изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящото дело се явява неоснователна, а атакуваното с нея Разпореждане от 29.03.2024г. - правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,