Решение № 7693 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2010 г.

Решение № 7693 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 91 от 7.12.2009 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 342 по описа за 2009 г., с което по жалба на Мирела Иванова Лачева е отменен ревизионен акт /РА/ № 2000801123/21.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 1776/03.12.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за опровергаване на констатациите на ревизионния акт, ползващи се с презумптивна доказателствена сила, въз основа на съдебно-оценителна експертиза за пазарната оценка на придобитите от ревизираното лице недвижими имоти, която не е изготвена по методите на Наредба № 9/2006 г. на МФ. Не са посочени източниците на информация на вещото лице - то е посочило изрично, че е ползвало само документите по делото и експертизите в хода на ревизионното производство. Експертизата само изтъква недостатъците на тази, приета в ревизионното производство, а не прави анализ на реалното състояние на пазара, нито анализира сравнителни данни за цени на идентични имоти, реализирани на пазара за съответните периоди. Съдебно-счетоводната експертиза също необосновано е възприета от съда, при положение, че е изготвена само по твърденията на жалбоподателката без да се съобразят останалите доказателства относно формирането на "входящ" и "изходящ" парични потоци. Установяването на депозит на името на съпруга на ревизираното лице Христо Лачев по сметка в германска банка към 22.07.1996 г. в размер на 368 091,71 лв. не е доказателство за наличие на посочената сума към 01.01.2001 г., когато се преценява началното салдо на семейните парични средства на семейство Лачеви. Без основание са кредитирани свидетелските показания на свидетеля М. Тодоров относно внасяне на парични суми от чужбина в полза на Христо Лачев и съпругата му. Без убедителни мотиви съдът е приел, че паричните преводи от страна на "Благоевград БТ" АД и "Булгартабак холдинг" АД, налични по банковите сметки на получателя, следва да участват в разполагаемите доходи на семейството за извършване на процесните разходи. Размерът на тези налични средства е 29 439,24 лв. към 31.12.2004 г. и 44 997,88 лв. за 2005 г. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Мирела Иванова Лачева, чрез адв. В. Терзиева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния административен съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 2004, 2005 и 2006 г., по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер общо на 88 491,56 лв. главница и 29 492,56 лв. лихви, поради констатирано превишение на извършените от лицето разходи за покупка на недвижими имоти на доказаните доходи. За да отмени обжалвания данъчен акт, първоинстанционният съд е приел, че е необоснована констатацията на акта относно наличието на придобито имущество на стойност по-висока от средствата, с които са разполагали легално съпрузите Мирела и Христо Лачеви. Приел е, че неправилно е определено при ревизията началното салдо на наличните у семейството парични средства към 01.01.2001 г. в размер само на 187 000 лв.; неправилно органите по приходите не са прибавили към доходите на съпруга Лачев тези, получени по банков път от "Благоевград БТ" АД и "Булгартабак холдинг" АД; необосновано е завишена оценката на придобитите от съпрузите 10 бр. недвижими имоти, въз основа на заключение на приетата в съдебното производство съдебно-оценителна експертиза, която подробно е мотивирала дадените от нея оценки на имотите и несъстоятелността на оценките, приети в ревизионното производство. Приетото в съдебното производство заключение на съдебно-оценителна експертиза не е било оспорено при приемането му на 18.06.2009 г. Въпреки това, основателно е касационното оплакване, че експертизата не е изготвена по някой от методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Макар вещото лице да е заявило, че е изготвило експертизата по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, от заключението не става ясно какви източници на информация е ползвал експертът, какво проучване на пазара на недвижими имоти е направил и как конкретно за всеки имот е оценил пазарната му стойност. В заключението, при оценката на всеки имот, са възпроизведени стойностите на оценките на различните експертизи, приети в хода на ревизионното производство и каква оценка се дава от съдебната експертиза, но без да може да се направи извод въз основа на какви проучвания и факти относно състоянието на пазара на недвижимите имоти е направено оценяването. Съдът е следвало да констатира, че вещото лице по оценителната експертиза не е изпълнило задачата си. В същото време, съдът не е изложил никакви мотиви защо не приема експертните оценки, изготвени в ревизионното производство. Оценката на пазарната стойност на придобитите недвижими имоти е от съществено значение за преценката дали е било налице основание по чл. 122 и сл. за извършване на ревизията и за определяне на облагаемата данъчна основа, поради което при несъобразяването на описания пропуск на възприетата от съда експертиза, съдът не е изпълнил качествено задължението си на съд по същество по чл. 160, ал. 1 ДОПК. Отделно от това, приетото от съда, че "може да се приеме за достоверно посоченото от Лачева в декларацията по чл. 124 от ДОПК, че към 01.01.2001 г. е разполагала с 580 000 лв. брой", не представлява мотиви относно размера на началното салдо на паричните средства на ревизираното лице към посочения момент. По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза в четири варианта относно размера на посоченото начално салдо, като съдът не е посочил кой точно размер на началното салдо приема за доказан при липса на всякакви писмени доказателства за превод на парични суми от посочения по-горе влог, суми на каква стойност и в кой точно момент счита за внесени в страната от разпитания по делото свидетел. Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени и налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи нова съдебно-оценителна експертиза, която да изготви оценки на процесните имоти по някой от методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и в същото време, след като се установят посочените факти с правно значение, съдът да изложи мотиви кой от вариантите на съдебно-счетоводната експертиза за размера на началното салдо към 01.01.2001 г. приема относно конкретния размер на разполагаеми от семейството средства за всяка една от ревизираните години, който да бъде сравнен с размера на извършените през периода разходи. При този изход на процеса, претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение