Определение № 12 от 18.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1055/2012 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] /вх. № 1032374 от 07.08.2012 г./ за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение от 16.05.2012 г. по гр. д. № 59 333/2010г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 състав, с което са уважени предявените от „Д. ХVІІ - София” Е., [населено място] срещу търговеца-молител искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 291.05 лв. – консумативни разходи по договори за наем от 04.03.2003 г. и от 01.03.2005 г. и за сумата 100 лв. – мораторна лихва върху част от главницата /3 587.05 лв./ за периода от 09.12.2008 г. до 06.12.2010 г. Молителят поддържа, че по отношение на атакуваното решение е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като в резултат на допуснато процесуално нарушение не е бил надлежно призован за разглеждане на делото пред Софийски районен съд. Ответникът по молбата – „Д. ХVІІ - София” Е., [населено място] – счита същата за недопустима, респ. за неоснователна, по съображения в писмено възражение от 23.11.2012 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 303, ал. 3 ГПК, не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Именно такава е и настоящата хипотеза. Предмет на подадената молба за отмяна е влязло в сила неприсъствено решение, постановено по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК. Искането за отмяна е обосновано с твърдението, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежното му призоваване на погрешно посочен адрес, т. е. релевирано е едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл. 240, ал. 1 ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Това основание е заявено и в депозираната от едноличния търговец впоследствие пред Софийски районен съд молба за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК /вх. № 1032767 от 13.08.2012 г./, за която липсват данни да е била разгледана. Въпреки, че молителят се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК, подадената от него първа молба /вх. № 1032374 от 07.08.2012 г./, по която е образувано настоящото дело, също следва да бъде квалифицирана като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК и като такава следва да бъде изпратена на компетентентния за разглеждането й съд – Софийски градски съд. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,