Решение № 386 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13635/2011 г.

Решение № 386 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13635/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Билал Мохамед Салем, гражданин на Палестина, срещу решение № 493 от 13.09.2011 г. по адм. д. № 615/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ОЧ-606/04.08.2011 г. на началника на Гранично полицейско управление Свиленград, издадена на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за наложена принудителна административна мярка принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" -МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането на чужденеца от Р България, но за не повече от 6 месеца. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите -членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, счита за правилен извода на съда, че са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а т. 2 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на документи за самоличност и съществуващата опасност от укриването му. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци и че в издадената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Установил е, че на чужденеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон - принудително отвеждане до границата и че са налице другите мотивирани фактически основания за издаване на заповедта - неустановена самоличност на лицето и опасност от укриване, с оглед нелегалното преминаване на границата и заявената цел на влизане в страната - използването й като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейския съюз и че с оглед липсата на документи за самоличност е с неустановена самоличност. Посочено е от съда, че не са налице доказателства за твърдението на жалбоподателя за подадена молба за закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, но дори и да е подадена след издаването на заповедта, този факт не променя извода за законосъобразност на акта. Нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ, която предвижда, че не се привеждат в изпълнение принудителните административни мерки, включително "принудително отвеждане до границата" има отношение в производството по изпълнение на издадената заповед, а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, включително принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци при наличие на законовите предпоставки. Оспореното решение е правилно и обосновано, постановено е съобразно приложимата материалноправна уредба. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Фактите по делото са безспорно установени. Жалбоподателят е задържан при преминаване на държавната граница от Р Турция в Р България без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места. Чужденецът се е представил за Билал Мохамед Салем, гражданин на Палестина и е бил без документи за самоличност. Издадена е заповед № ОЧ-605/04.08.2011 г. по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ за принудително отвеждане на чужденеца до границата, тъй като не може да удостовери влизането си в страна по законоустановения ред. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на който анализ е извел мотивирани фактически и правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка. Правилен е изводът, че в случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност, както и съществуващата опасност от укриването му. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. В този смисъл, като е приел материална законосъобразност на обжалваната заповед, съдът е приложил правилно закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 от ЗУБ. Наличието на висящо производство пред ДАБ е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като чл. 67 от ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на принудителната административна мярка, а касае нейното изпълнение. Пред настоящата инстанция също не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по Закона за убежището и бежанците, но независимо от това, откриването на производството по ЗУБ е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, а не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Несъстоятелно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 /§ 4/ от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15 § 1 от директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и нарушение, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая при издаване на оспорената пред съда заповед няма обстоятелства от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната или че не съществува предпоставката по § 1 от същия член, наличие на опасност от укриване. Доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Както е посочил съда, оспореният пред него акт има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ, след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение