Определение № 52 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 173/2009 г.

Производството е по реда на чл. 44 от НПК. С разпореждане от 10. 03. 2009 година, съдията-докладчик по нчд № 31/2009 година по описа на Плевенския военен съд е прекратил образуваното пред него и изпратено му по подсъдност от Районен съд – гр. Г. съдебно производство по чл. 243, ал. 3 от НПК, като повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на ВКС за решаване на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Плевенският военен съд. Върховният касационен съд намира, че в случая компетентният съд е Районен съд – гр. Г. и съображенията за това са следните: Наказателното производство е образувано на 09. 06. 2008 година срещу М. К. и И. Л. - полицейски инспектори при РПУ – гр. Г., за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 07. 03. 2008 година, по отношение на С. Д. Досъдебното производство е проведено от следовател при Плевенската военноокръжна прокуратура и е приключило с постановление от 05. 02. 2009 година на прокурор при същата прокуратура, с което наказателното производство срещу двамата обвиняеми е прекратено. Постановлението е обжалвано от пострадалия Д. по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК пред Районен съд – гр. Г.. С разпореждане от 23. 02. 2009 година съдията-докладчик по образуваното нчд № 162/2009 година е прекратил производството и е изпратил делото на Плевенския военен съд, който да разгледа жалбата, при съображения за наличие в случая на особена компетентност на военния съд до приключване на досъдебното производство, вкл. и осъществяване на съдебния контрол върху актове от това производство. Плевенският военен съд, от своя страна, е повдигнал спор за подсъдност, за решаването на който е сезиран ВКС. С измененията в разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от НПК, ДВ, бр. 109/23. 12. 2008 година, в сила от 27. 12. с. г., в частност с промяната в редакцията на т. 6 на нормата, наказателните производства за престъпления, извършени от полицейски служители при и по повод изпълнение на службата им (какъвто е настоящият случай), са изключени от компетентността на военните съдилища. С § 37 от ПЗРНПК са решени въпросите относно довършването на висящите досъдебни (ал. 2) и съдебни (ал. 1) производства. Настоящето досъдебно производство е приключено съобразно тези разпоредби от органите на Военноокръжна прокуратура – гр. П.. Съдебният контрол върху прекратяването на наказателното производство обаче следва да се осъществи по правилата на общата, а не на особената компетентност, с оглед действащата процесуална уредба към момента на постановяване на атакувания прокурорски акт. Поради това, компетентен да разгледа жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 3 от НПК, е Районен съд – гр. Г., на когото следва да се изпрати делото. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение