Определение № 8529 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. Г., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. Златанова против Определение №28219/13.07.2026 г. на Административен съд - София – град (АССГ) по адм. дело №8528/2026 г. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2854902/05.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Твърди непълнота на мотивите на съдебния акт, необоснованост на същия и противоречие с материалния закон. Излага подробни доводи за това, че съдът не е обсъдил вредите, които биха настъпили за него, а именно ограничаване на възможността му за упражняване на трудова дейност, възпрепятстване на ежедневното му придвижване, изпълнението на семейните му задължения и упражняването на неговите права, и неправилно е приел, че същите не са доказани. Според жалбоподателя съдът е следвало да извърши, но не е извършил, преценка относно съпоставимостта между обществения интерес и защитимия частен интерес с оглед конкретните факти, каквато изисква принципът на съпоставимост. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор към отдел "Пътна полиция" при СДВР – не изразява становище. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на А. П. Г. за спиране на допуснатото по силата на закона (чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2854902/05.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към отдел "Пътна полиция" при СДВР за приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з), дд) ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. ПАМ е приложена, тъй като Г., в качеството си на водач е извършил нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. Мотивите на съда за неоснователност на искането са за липсата на твърдения и аргументи за настъпването на вреди от предварителното изпълнение, противопоставими на защитения обществен интерес. Определението е правилно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК). Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, както приема АССГ. В случая жалбоподателят твърди например, че отнемането на СУМПС възпрепятства упражняването на правото му на труд, но по делото липсват каквито и да било данни за трудовата му дейност, обстоятелство посочено и в Акта за установяване на административното нарушение. Липсват данни и за семейното му положение, съответно за семейните му задължения. Както е посочено в мотивите на оспореното определение, предварителното изпълнение безспорно ще ограничи придвижването с МПС, но това обстоятелство не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП, да са с предварително изпълнение. За да бъде спряно то, жалбоподателят трябва да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, обосноваващи защитим частен интерес, който може да бъде противопоставен на защитения от закона обществен такъв. В случая той не се е справил с тази доказателствена тежест. Неоснователни са доводите му за непълнота на мотивите на оспорения съдебен акт и за неговата необоснованост. По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че определението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в състав на седмо отделение,