Определение № 2186 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1091/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.248,ал.3 ГПК: Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Н. Д. от САК срещу определение № 129 от 19.03.2025г. по в.гр.д. 321/2024г. на АС Бургас. С него в производство по чл.248,ал.1 ГПК е оставена без уважение молбата на пълномощника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА, присъдено с решението на безплатно осъществилия процесуално представителство на въззиваемата страна пълномощник от сумата 3 000лв. на сумата 10 008лв. С частната жалба се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за увеличаване на размера на възнаграждението до размера по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. В писмен отговор насрещната страна ЗД“Бул Инс“АД оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Следва да бъдат потвърдени съображенията в обжалвания акт, че с въззивното решение апелативният съд в съответствие със съдебната практика е определил на адв.Д. възнаграждението, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в размер 3 000 лв., като е съобразил несложната фактическа обстановка по спора, ограничения обем на спорните обстоятелства, включително частичното обжалване, незначителния брой на процесуалните действия на страните и осъществяването на защитата неприсъствено. Законосъобразна е и констатацията, че в молбата за изменение на решението в частта за разноските не се сочат обстоятелства, които да мотивират извод за различен размер на възнаграждението от определения с решението. Заканосъобразен е и изводът за зачитане на решението по дело С - 438/22 на СЕС и формираната след постановяването му практика на ВКС. Съгласно нея, задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 са, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др. Изводът в обжалваното определение относно размера на възнаграждение е съобразен с тази практика, а несъгласието на обжалващата страна с нея, не може да обуслови основателността на частната жалба. Доводът за несъразмерност на определеното и присъдено от апелативния съд възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА от 3 000 лв. е неоснователен. Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, доказателства не са събирани, а от страна на адв. Д. извършеното процесуално действие се състои в депозирането на писмен отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество. Разноски за настоящото производство не подлежат на присъждане. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.