Определение № 50337 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2022 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.26309/14.02.22 на Д. П. Д. с искане за отмяна на решение №.ІІ-66-45/16.09.13 по г.д.№.18778/12 на СРС, ГО, 66с. /влязло в сила на 3.12.14/ на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Сочи се, че решението е несправедливо и постановено по дело, образувано въз основа на документи с невярно съдържание. Моли се за отмяната му. Ответната страна „Топлофикация София“ЕАД оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молителят твърди, че атакуваното решение подлежи на отмяна, тъй като по делото са налице документи с невярно съдържание /вкл. исковата молба, въз основа на която е образувано/. В ТР №.5/12 от 14.11.12 г. по тълк. дело №:5/12 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. В приложното поле на чл.303 ал.1 т.2 пр.1 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124 ал.5 ГПК в случаите, при които наказателно преследване е изключено поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.2 пр.1 ГПК /в този смисъл и опр.№.143/29.03.19 по г.д.№.488/19, ІІІ ГО/. В случая молителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства в тази насока за отмяна на решението от 16.09.13 – не твърди, че е налице някой от изброените влезли в сила актове, с които по съдебен ред е установена неистинност на сочените от него документи, нито са представени доказателства за това. Същевременно с ТР №7/14 от 31.07.17 г. по тълк. дело №:7/14 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК и чл.304 ГПК, е недопустима. Доколкото настоящият случай е именно такъв, молбата за отмяна на Д.Д. трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50лв. /чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII ГО,