Определение № 1216 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 454/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 1001/09.11.2023 г. по ч. т. д. № 1261/2023 г. ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане жалба на Д. срещу определение № 70/26.01.2011 г. по ч. т. д .№ 44/2011 г.на ВКС, ТК, I т. о. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като предходният състав на ВКС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК като е посочил, че не съществува спор относно действието на същата в актуалната й редакция, която гласи, че разпореждането за връщане на касационна жалба подлежи на обжалване пред ВКС и неговото определение е окончателно. Счита, че липсва основание да се търси в различните редакции на чл. 274, ал. 2 ГПК и преди и след 2015 г. разлика в броя на инстанциите, пред които може да се обжалва разпореждането за връщане на жалбата. Като е вложил различен от визирания от законодателя смисъл в закона, тричленният състав на II т.о. на ТК е допуснал неправилност. Предвид изложеното и като се приеме, че е допустимо обжалването на определенията, с които ВКС потвърждава разпореждане на въззивния съд за връщане на жалба, независимо от редакцията на чл. 274, ал. 2 ГПК, моли да бъде отменено обжалваното определение. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 70/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 44/2011 г. на ВКС, I т. о., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд за връщане на касационна жалба на Д. срещу решение от 25.09.2009 г. по гр. д. № 3502/2007 г. С цитираното определение състав на ВКС, II т. о. е счел жалбата на Д. за недопустима, тъй като е изчерпан редът за инстанционен контрол на разпореждането за връщане на подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу решение от 25.09.2009 г. по гр. д. № 3502/2007 г., постановено от Софийски градски съд като въззивна инстанция. Посочил е, че с постановяване на определението по ч. т. д. № 44/2011 г. то е влязло в сила, тъй като разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК не предполага последваща проверка за законосъобразност. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав на съда споделя мотивите, изложени в атакуваното определение. Действително, в нито една редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК не се предвижда контрол на определението, с което по-горната инстанция проверява правилността на определение, което е постановено за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция. Това е разяснено и с ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е посочено, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Доводите на жалбоподателя не кореспондират със законовата уредба, поради което не могат да обосноват различен от обективирания в атакуваното определение правен извод. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС