Определение № 163 от 01.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 780/2012 г.

ВКСIII гражданско отделение01.03.2013 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение 2218/10.09.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 1561/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. И. против заповед за изпълнение на парично задължение №4249/21.07.2011 год., издадена по ч. гр.д. № 6457/2011 год. на Бургаския районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. И. от [населено място] срещу определение 2218/10.09.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 1561/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. И. против заповед за изпълнение на парично задължение №4249/21.07.2011 год.,издадена по ч. гр.д. №6457/2011 год. на Бургаския районен съд. Моли определението да бъде отменено и обжалваната заповед за изпълнение да бъде обезсилена. Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението в обжалваната част Бургаският окръжен съд е приел, че издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която М. И. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] главница в размер на 110,87 лв., представляваща неплатена цена на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 926078, за периода от 20.11.2008 год. до 20.11.2009 год., ведно със законната лихва считано от 20.07.2011 год. до окончателното й изплащане. вече е била предмет на обжалване пред този съд като с определение №V-4272/29.11.2011 год., постановено по ч. гр.д. № 2072/2011 год., същата е оставена без разглеждане. Освен това се е позовал на разпоредбата на чл. 413,ал.1 ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. С оглед на това е прието, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно. Правилно съдът се е позовал на чл. 413 ГПК, съгласно който инстанционен контрол досежно издадената заповед за изпълнение не се предвижда, в какъвто смисъл е и постановеното при предходно обжалване на заповедта определение №V-4272/29.11.2011 год. постановено по ч. гр.д. № 2072/2011 год. на Бургаския окръжен съд, което е влязло в сила. Способът, чрез който длъжникът по издадената заповед за изпълнение може да се защити срещу признатото срещу него вземане на заявителя в производството по чл. 410 ГПК, е да подаде в законоустановения а срок възражение относно недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. С оглед на това обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Цитирани разпоредби

4