Определение № 161 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 626/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Г. И. срещу разпореждане №550 от 15.02.2022 г. по в.гр.д.№1719/2021 г. на САС, с което е върната касационна жалба на Б. Г. И. срещу постановеното по делото решение №1180 от 15.11.2021 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, като се посочва, че указанията за внасяне на държавна такса са изпълнени в срок, а в депозирана също в срок молба изрично е посочено, че в изпълнение на дадените указания се представя като доказателство квитанция за платена държавна такса. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в дадения му срок, жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности на подадената частна касационна жалба, изразяващи се в липса на представени доказателства за внесена държавна такса. Разпореждането е неправилно. С разпореждане от 07.01.2022 г. подадената от Б. Г. И. касационна жалба е оставена без движение, като са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да се представят: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Указанията са връчени редовно на 31.01.2022 г., като на 07.02.2022 г., в дадения срок, с молба подадена по пощата, Б. Г. И., чрез процесуалния си представител е посочил, че представя и моли да бъде приета квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В молбата са описани и приложенията, които се представят с нея – изложение на основания за допускане на касационно обжалване и квитанция за платена ДТ в размер на 30 лв., но доказателствата за плащане липсват фактически по делото. При това положение въззивният съд е следвало да даде повторни указания до Б. Г. И. да представи доказателства за заплащането на дължимата по сметка на ВКС държавна такса /заплатена на 07.02.2022 г., видно от приложените с частната жалба доказателства и справката от счетоводството на ВКС/ и тъй като съдът не е сторил това, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на САС за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,