Определение № 2753 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3772/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. К. срещу определение № 1366/31.05.2023 г. по гр. д. № 1361/2023 г. на ВКС, II-ро г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от С. П. К. молба с вх. № 5846/25.05.2023 г. за спиране изпълнителните действия по изп. д. № 247/2000 г. на ДСИ при РС-Троян. Съставът на ВКС е приел, че молбата за спиране на изпълнението е подадена в рамките на висящо пред същия състав производство по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, инициирано от С. П. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 143/15.07.2021 г. по гр. д. № 823/2020 г. на ВКС, I г. о. Молбата за спиране е квалифицирана от К. по чл.389, ал.1 ГПК, като се иска спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 247/2000 г. на ДСИ [населено място] до постановяване на решение по молбата за отмяна. Прието е, че искането за спиране на изпълнението е неоснователно. Това искане не може да бъде квалифицирано по чл.389, ал.1 ГПК. Съгласно този текст ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. В настоящия случай това условие не е налице. Производството по отмяна на влезли в сила решения е извънредно и извънинстанционно, поради което в него не може да бъде допускано обезпечение на предявения иск. Прието е, че молбата не може да се квалифицира и като такава по чл.309 ГПК. На основание чл.309, вр. чл.282 ГПК, молителят може да поиска спиране изпълнението само на решението, чиято отмяна иска по чл.303 ГПК, и то само ако това решение е осъдително, защото само осъдителните въззивни решения подлежат на принудително изпълнение. По този ред не може да се иска спиране изпълнението на друго решение или производство. В случая молителката не иска спиране изпълнението на влязлото в сила решение, което е предмет на молбата за отмяна / постановено по иска й по чл.440 ГПК срещу длъжника и кредиторите по изп.д.№ 247/2000 г./, а иска спиране изпълнението по изп.дело. № 247/2000 г. на ДСИ при РС-гр.Троян, образувано във връзка с друго влязло в сила решение. Посоченото изпълнително дело е образувано през 2000 г. и именно то е породило предявяването на иска по чл.440 ГПК, влязлото в сила решение по което дело е предмет на производството за отмяна по чл.303 ГПК пред ВКС. Върховният касационен съд може да спре изпълнението в следните хипотези: 1. по чл.282, ал.2 ГПК - когато е подадена касационна жалба срещу невлязло в сила осъдително въззивно решение, което подлежи на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1 ГПК; 2. по чл.309 ГПК - когато е подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение и 3. - по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК - когато намери за основателна частна жалба срещу отказ на въззивния съд да допусне обезпечение чрез налагане на мярка спиране на изпълнението. Извън тези хипотези ВКС не може да допуска спиране на изпълнението. Затова молбата за обезпечение в производството по чл.303 ГПК, която не е за спиране изпълнението на съдебно решение, чиято отмяна се иска, е недопустима и не подлежи на разглеждане ( така напр. определение № 287 от 29.07.2015 г. по гр. д. № 3320/2015 г., ГК, III г. о. на ВКС). Ответникът в производството „ОББ“ АД оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В рамките на производство за отмяна по чл.303 и сл. ГПК съставът на ВКС може да постанови спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Това правомощие произтича от разпоредбата на чл.309 ГПК. Спирането на изпълнението може да се постанови само по отношение на решения, които се ползват с изпълнителна сила. В настоящия случай предмет на производството за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск на С. П. К. по чл.440 ГПК - че длъжникът по изп. д. № 247/2000 г. на ДСИ при РС-Троян Р. С. Ш. не е собственик на имота, предмет на изпълнението. Решението по чл.440 ГПК не се ползва с изпълнителна сила, затова то не може да бъде предмет на производство за спиране на изпълнението по чл.309 ГПК, т.е. не може да се иска спиране на изпълнението на това решение. Отделно от това самата молителка не е искала спиране на изпълнението на решението по чл.440 ГПК. Тя е искала спиране на изпълнението по изп. д. № 247/2000 г. на ДСИ при РС-Троян. Това дело е образувано по изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД и с длъжник Р. С. Ш. за следните суми: 69 610 лв. главница; 2374,03 лв. лихва; 560,63 лв. наказателна лихва и 1240 лв. държавна такса. Спирането на това изпълнително дело е могло да бъде постановено като обезпечителна мярка при висящността на производството по чл.440 ГПК до приключване на делото във въззивната инстанция. Това обаче не може да стане в рамките на производството за отмяна по чл.303 ГПК на влязлото в сила решение по чл.440 ГПК. По изложените съображения законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че молбата за спиране на изпълнението по изп. д. № 247/2000 г. на ДСИ при РС-Троян е недопустима. Затова частната жалба срещу това определение следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,