Определение № 325 от 21.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от П. Т. Ш., чрез адв. К. М., срещу определение № 5863/21.06.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 5761/2022 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийски градски съд, е върнал исковата молба, подадена от П. Ш. и прекратил като недопустимо образуваното по нея исково производство поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовност – довнасяне на дължимата държавна такса. Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса за вида на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД (оценяем или неоценяем) и съответно как се определя по дължимата държавна такса. Счита, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, като се позовава на действия на районен съдия по гр.д. № 54936/2021 г. на 159 състав на СРС. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е от значение за постановения резултат, защото според ищецът/жалбоподател, предявеният от него иск „за опразване“ е неоценяем и поради това е отказал да изпълни даденото му от съда указание. С последното е определено, че искът е с правно осн. чл. 233, ал. 1 ЗЗД (за връщане на наемна вещ след прекратяване на наемния договор), който е оценяем, облигаторен, граждански и с цена, определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, т.е. наемът за една година. Дължимата държавна такса е определена в размер на 4% върху тази цена, а именно 413,07 лв., от която е внесена само част – 50 лв. Не се установява поддържаното основание за допускане на касационно обжалване – чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК – страната се позовава на практика на районен съдия, което не попада в хипотезата на цитираната разпоредба. Нещо повече, налице е задължителна за всички – правни субекти и съдилища, съдебна практика, изведена в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – изрично в мотивите към т. 20, като постановеното от въззивния съд е в пълно съответствие с даденото задължително тълкуване на правната норма. Не са налице и основания за служебно допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение