Определение № 10104 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. А. П., чрез адвокат А. Мейзинева, срещу определение № 2424 от 13.05.2026 г., постановено по адм. д. № 687/2026 г., по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. От страна на ответника – младши автоконтрольор при Районно управление (РУ) Гоце Делчев при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград не е изразено становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С оспореното определение, на основание чл. 159, т. 6 АПК, е оставена без разглеждане жалбата от А. А. П., [ЕГН], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1861958/01.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Гоце Делчев и е прекратено производството по адм.дело № 687/2026 г., по описа на Административен съд Благоевград. Съдът е приел, че с решение № 1220/31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 260/2026 г., по описа на Административен съд – Благоевград е осъществен съдебен контрол по отношение на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1861958/01.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Гоце Делчев. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на А. А. П., подаденa срещу ЗППАМ № GPAM-1861958/01.02.2026 г., издадена от Н. К. Т. – мл. автоконтрольор в РУ - Гоце Делчев. Решението е влязло в сила на 31.03.2026 г. Формулиран е извод, че са налице основания по чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на подадената от А. П. жалба, тъй като спорът за законосъобразността на оспорваната заповед е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и обвързва страните със силата на пресъдено нещо. Така постановеното определение е правилно. С подадената от А. А. П. жалба, по която е образувано адм. дело № 687/2026 г., по описа на Административен съд Благоевград е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1861958/01.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Гоце Делчев с претенция за обявяване на нейната нищожност. Съгласно чл. 177, ал.3 от АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. В случая е установено, включително и посредством служебна проверка от настоящия състав, че с Решение № 1220 от 31.03.2026 г., постановено по адм.д. № 260/2026 г., по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на А. А. П., [ЕГН], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1861958/01.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Гоце Делчев. Следователно, на основание цитираната разпоредба на чл. 177, ал.3 от АПК жалбата, с която се претендира обявяване на нищожност на същата заповед е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,